Днес ви срещаме с една забележителна личност, благодарение която имаме в превод книгите на Ерик-Еманюел Шмит, Ромен Гари и други. Да претворяваш словото на писатели от такава величина е задача с особено повишена трудност. А харизматичната Зорница се справя толкова добре, че можем само да ѝ благодарим и да очакваме с нетърпение следващото книжно богатство, по което работи!
За себе си тя казва: „Аз съм литературен преводач с огромен късмет. Късмет да стана преводач, за което винаги съм мечтала. Късмет и да представям на хората мои любими автори. Всеки път, когато превеждам Ромен Гари, например, докато си тракам по клавиатурата за миг се случва да пропадна в усещането, че сънувам. И че когато се събудя, ще се окаже, че…съм сънувала и мечтата продължава да бъде мечта. Несбъдната. След като отминат тези мигове, усещането за щастие е почти нетърпимо. Късмет и защото съм работила в институции, свързани с друга голяма любов на моя живот – музиката. Чували ли сте скоро някой да се хвали толкова?“.
А сега ви каним да надникнете в нейния книжен свят!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Знам, че не бива да се говори така, че е твърде опростенческо да определяме една-единствена книга като решаваща, незабравима, определяща за живота ни. Но да, между стотиците книги, които са оставили следа в мен, си имам и такава – „Майстора и Маргарита”. При първия досег с нея на 15-годишна възраст бях напълно зашеметена, заслепена, запленена, омаломощена, влюбена, покорена. И продължавам да бъда.
„Оскар и розовата дама“ – Ерик-Еманюел Шмит; превод: Зорница Китинска
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Случва се, за жалост. Обикновено ядки. Вероятно мозъкът ми подсъзнателно не вярва в собствените си сили и търси подкрепление да не би да изпусне нещо важно от книгата. Или се опитва да допълни удоволствието като включи в него повече сетива.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вино. По малко, на малки глътчици, колкото да внеса аромата му в цялостното удоволствие. Иначе съм почти маниакална кафепийка. Когато чета Сименон или друга класика с криминален елемент в студена зимна вечер, залагам на чай с две капки ром.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
О, не, никога не драскам по книги. Мога да оставя съвсем малко листче, за да отбележа страницата. Ако пасажът ме е впечатлил наистина, още с отварянето погледът ми го открива незабавно.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Слагам нещо. Не непременно разделител, макар да имам десетки. Снимка, картичка, билетче, листче с изчисления…Каквото и да е. Най-много харесвам старите издания, които си имат прикрепена сатенена лентичка за отбелязване. Или книгите с обложка, която мога да прихлупя върху страницата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, с предпочитание към художествената. Единственото, което отказвам да чета, е личната кореспонденция на известни хора. Публикуването на писма, които не са писани с тази цел, намирам за непоносимо лош вкус, за нездраво желание да се ровим из бельото на големите. Всичко друго е богатство.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиени, категорично. Миризмата на хартията, на мастилото, оформлението, допирът…Чета и на телефона си, но все още не мога да свикна, струва ми се твърде унифицирано, допирът е един и същ за различните книги и това ме обърква, няма я характерната миризма, липсва ми бъркайки наслуки в чантата да усетя тежестта и плътността на книжното тяло, релефа на корицата, ръбовете на листите…Май замириса на фетишизъм!
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спирам. Заради професията си запомням почти дословно прочетеното и изпитаната емоция, затова не губя връзката. А и в почти всяка книга има места, независимо къде в текста се намират, на които задължително трябва да спрем, да поемем дъх и да им дадем време да се „наместят” в главата, да се срещнат с други мисли, да се превърнат в парче от мозайка, по-обширна от конкретната книга.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. За съжаление. Импулсивна съм и това се отразява на начина ми на четене. Но почти винаги се връщам към книгата след време. Усещането, че вероятно съм пропуснала или недогледала нещо важно, ме тормози. Това е за отделни книги. Колкото до авторите – има автори, към които вече не посягам. Не са „моите”, разминали сме се. Преди да стигна дотам, обикновено съм правила многократни опити да оценя, харесам или разбера автора. И в това няма никаква трагедия.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, разбира се. Ако са изградени според обоснована логика, дразнят по замисъл на автора и са майсторски построени, дори има вероятност след края на книгата да ми станат симпатични. Дразнещи и въпреки това симпатични. Като някои хора.
Какво четеш в момента?
Най-новата книга на Антони Казас Рос, която би трябвало да е излязла тези дни във Франция – „Земемерът на мрака”. Черна антиутопия. Той владее черното и негови неподозирани нюанси дълбоко и осъзнато и ги хвърля на листа с истинска наслада.
Коя е последната книга, която си купи?
„Спомен за моите тъжни проститутки” на Маркес, „Шемет на скептицизма” на Чоран, „За ползата от алкохолизма” на Булгаков – трите заедно. За удоволствие, за припомняне и за подарък.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога да чета по няколко наведнъж, но нямам тази възможност. Преводът е прекрасна професия, но за жалост има свойството да „изяжда” времето за четене.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Нощем, когато всички заспят. В едно кресло на остъкления балкон. Сякаш съм сама в света. С книгата. И с половин чаша вино.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания, определено. Предпочитам кратките жанрове. Обожавам разкази. Пространните истории с многобройни продължения, разклонения и проследяване на живота на множество герои по дни и часове и многотомните епоси рядко са в състояние да ме задържат. И сериали не мога да гледам. Естествено, има изключения. „Ругон-Макарови” на Зола, „В търсене на изгубеното време” на Пруст, но те са с нищо несравними.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О, да, и не една, и не един. Понякога чак ставам досадна. Затова сега няма да ги препоръчам.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автор. Никога не помня какво давам на приятели и познати и какво ми връщат те. Като погледна рафтчето на съответния автор, нещата бързо ми се изясняват и се старая периодично да допълвам „подареното”.
