Ако думата „накарате“ в заглавието Ви е подразнила, защото осъзнавате, че четенето е удоволствие, а не нещо насила, тогава може би нямате нужда да четете този пост. Но ако не Ви е подразнила, тогава задължително го прочетете докрай.
Голяма част от родителите се сещат, че е време да насърчат детето си да чете, когато то вече е в тийнейджърските години. Но ако едва тогава започнете да възпитавате любов към книгите, ще е вече късно.
Не бива обаче и да се успокоявате с мисълта, че четенето е даденост, че някои просто се раждат с любов към книгите, а други – не. Истината е, че дори и да има предопределеност, в основната част от случаите отношението към написания текст се възпитава и то не от учителите, а от родителите.
Когато се говори за възпитаване на четенето, не се има предвид чрез наказания и строгост, а чрез личен пример. Ако Вие самите обичате да четете, просто не лишавайте детето си от това удоволствие. Но най-вероятно, ако сте от любителите на книгите, Вие сте се затрупали с детски книги, още преди да имате дете, така че нямате нужда да ви казваме, че личният пример е най-важен.
Пренаталното четене отдавна вече не е просто странна дума и много проучвания доказват, че още докато е в корема на майка си, детето може да чува и препоръчват да започнете да му четете на глас още след първите няколко месеца от бременността.
Тоест изказвания от типа: „Детето ти не е ли прекалено малко за книги?“, са приемливи може би единствено, ако детето още не е заченато.
Всичко след този момент не е прекалено рано. Така че четете и на бебето в корема, и на бебето след като се роди, дори и разни баби и лели да ви убеждават, че това е безсмислено.
Не чакайте и много, за да започнете да създавате на бебето негова собствена представа за книгите. Най-подходящи в този период са гумените книги, които могат да се лапат и хапят. Така бебето подсъзнателно ще свикне с това да държи книга в ръцете си, да си играе с нея и да я обича. Когато поотрасне, идват на помощ книжките за оцветяване, с картинки и комиксите. Важно е детето да знае, че те са негови и че може да прави каквото иска с тях. Не му се карайте, ако ги драска или къса – особено, когато е още малко и не го прави в изблик на гняв, а на любознателност. Така то изразява своето отношение. Ако го хокате, че е унищожило някоя книга, то ще започне да възприема книгите като нещо неприятно, заради което му се карат и ще спре да ги обича. Напротив насърчавайте го да си играе с тях, важното е да знае, че те са извор на забавление.
Много е важно, както и при всички останали родителски занимания и четенето да е разпределено между двамата родители – не бива да чете само майката или само бащата, защото детето може подсъзнателно да свърже процеса само като „женски“ или „мъжки“.
Дори и книгите да са на почит в дома Ви, недейте да притискате детето да започне да чете максимално бързо. Не определяйте четенето като норматив, който трябва да се покрива от най-ранна възраст и то по възможно най-много страници.
Оставете любопитството на детето да го води само и най-вече нямайте претенции към книгите, с които детето прави първите си опити да чете.
Освен това, когато малчуганът се научи вече да се справя сам, му давайте негово собствено време да изпитва наслада от четенето, но не го лишавайте изведнъж и от удоволствието вие да му четете. Всъщност четенето на глас е съвсем различно удоволствие и споделянето на четиво с любим човек е нещо, което не само че не бива да преставате да практикувате с детето си, а е добре да въведете и да практикувате и с партньора си. Прекрасно е да почетеш на някого или някой да ти почете.
Ясно Ви е, предполагам, и че не е добре да сравнявате детето с другарчетата му по критерий четене. Ако започнете да му давате за пример колко страници чете съседското дете, само ще го накарате да се чувства потиснато и да забрави, че четенето е удоволствие.
Не го забравяйте и вие!
Винаги давайте право на избор по отношение на четивата. Не се опитвайте да пробутате на детето „важните“ произведения. Научете го на любов към книгите, а после то само ще определи кои са важните за него.
