„Всеки носи в себе си родителите си.“
Ерик Бърн
Сигурно всеки бъдещ родител поне веднъж в живота си е казвал, че няма да повтаря грешките на своите родители. Малко като тържествено обещание, което човек дава пред себе си, докато си спомня всички онези пъти, в които е чувствал мама и татко като врагове, а не като любящи и закрилящи фигури. Ако и вие имате същия проблем, на помощ идва руският писател и драматург Андрей Максимов, който ни дава ценни насоки за това как да не станем врагове на собствените си деца.
Може би заглавието на книгата „Как да не станеш враг на собственото си дете“ (изд. „Colibri“) ви се струва леко невероятно и преувеличено – едва ли има родител, който иска да е враг на детето си. Понякога обаче отношенията им могат да бъдат много сложни и без да искаме, превръщаме рожбите си в същества, които гледат с недоверие и лека неприязън към нас – големите, които винаги изискваме, наказваме и възпитаваме. Именно в този сложен свят ни въвежда Максимов по изключително откровен и четивен начин.
„Как да не станеш враг на собственото си дете“ е разделена на две части, като след всяка глава има много интересна притча, написана от автора в подкрепа на думите му. Тези притчи се превърнаха в любимата ми част от книгата – едвам дочаквах момента да прочета още някоя мъдрост, която спокойно може да се превърне в приказка за лека нощ. Освен това Максимов използва множество цитати в допълнение към съветите си, най-често на „великия поляк“ (както сам го определя) Януш Корчак – педиатър и педагог, пионер в областта на защитата на правата на детето, загинал трагично през 1942 г. със своите 192 възпитаници в газовите камери на нацисткия концлагер в Треблинка. Но да се върнем към книгата на Максимов.
Сещате ли се колко пъти сте ставали свидетели на следната ситуация, без значение дали вие самите, вашето собствено дете или някое чуждо е герой в нея? Играчка се чупи и малчуганът почва да плаче неутешимо. Родителят казва нещо подобно: „Еее, какво толкова, спокойно, това е просто играчка!“ и завърта очи в неодумение защо се случва тази драма, след като вкъщи има още куп други играчки. Ето какво споделя Максимов за подобни моменти:
Изобщо не можем, пък и не искаме да разберем: когато взимат шоколадчето на малкото момиченце и когато отнемат любовта на Ана Каренина, тези две дами страдат еднакво!
Мислим си: чудо голямо, някакво шоколадче! Колко още загуби, при това по-сериозни, ще има в живота… Ето, възрастните страдат от любов! Това е достойно за нашето съчувствие и разбиране.
Но детето страда действително, истински, мъчително!
Ето как се сблъскваме с един от начините, по които неволно можем да превърнем детето си в наш враг. Затова е много важно да отчитаме детските страдания и никога да не ги иронизираме просто защото не ги разбираме. Също толкова важно е да не си позволяваме пренебрежителното или високомерно отношение към децата, независимо от възрастта им. Мислим си, че детето не живее, а само се подготвя за живота, но според Максимов не е така:
Впрочем, щом човек се роди, той започва да живее веднага. Започва. Да живее. Веднага.
Пред вас е жив човек. Със свои желания и собствени възгледи.
Андрей Максимов (снимка: Издателство „Время“)
Максимов ни напомня още, че любовта не минава през магазина за играчки, а се изразява в уважението към детето, защото „неговият живот и неговите проблеми са достойни за уважение“. Докато виждаме в него личност, значи има голяма вероятност да заслужим респекта му, а това е основата на добрите отношения. Няма как да не си спечелим враг, ако през цялото време се опитваме да назидаваме, виждаме детето като наша собственост или пък омаловажаваме обекта на любовта му. Приоритет трябва да ни бъде „разговорът и обясненията, а не безпрекословната заповед“. Ето защо винаги е добре да говорим с детето като с наш приятел, а не само като малчуган, който трябва да научим как да живее или да възпитаме добре според нашите правила.
„Как да не станеш враг на собственото си дете“ е наистина полезна и уникална книга, която някои по-смели родители биха могли да прочетат заедно с рожбите си. На мен стилът на обясненията ми се стори приятен, сякаш разговарям с близък родител, а не с някого, който се опитва да ми покаже грешките във възпитанието на децата ми. Напълно подкрепям извода на Максимов, че:
[…] ако между детето и родителя се е появило неразбиране, първата работа на родителя е да се погледне в огледалото.
Иска ми се да завърша с един личен пример, на който вече неколкократно ставам свидетел от страна на седемгодишния ми син. Когато явно съм прекалила с изискванията, заповедите и всички онези досадни за едно дете въпроси като: „Написа ли си домашното?“ и „Изми ли си зъбите?“, той ми отговаря: „Мамо, стига си се държала толкова господарски, защо винаги ти трябва да си шефът?“. Ето как понякога децата всъщност възпитават нас и колко малко се изисква да се вслушваме в тях, за да разберем от какво имат нужда. За да бъдем приятели, а не врагове. И ако това ви се струва трудно, просто затворете очи за миг, поемете си дълбоко дъх и си спомнете какво е да бъдеш на негово място. Защото „най-важното правило за добрия контакт с детето е да не забравяте, че и вие сте били дете“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
