Преди седмица видях за първи път трейлъра на филма по историите за Финдъс от Свен Нордквист и се зарадвах като малко дете. После прочетох ревюто на Лора за въпросния филм и радостта ми стана още по-голяма, да не говорим за нетърпението да гледаме филма с Ясена… Преди това обаче реших да прочетем поне още една от историите за Финдъс и да му се порадваме отново чрез книжка. А и знаете, че удоволствието от четенето е различно.
Този път четохме „Как Финдъс се загуби, когато беше малък“ (изд. „Фют“). В случая историята за котарака и неговия стопанин Петсън е ретроспективна. Финдъс се настанява удобно (дори и на картинката) в скута на дядо Петсън, точно както си представям всички котета домашни любимци, а след това подканя Петсън да му разкаже за времето, когато е бил малък и се е изгубил. Защото и Финдъс е бил бебе коте, което с помощта на своя приятел се научава не да мяука, а да говори на човешки език. Един вид, превръща се в познатия ни бъбрив и остроумен Финдъс.
Да, само че пораствайки, става смел, а съответно и малко палав. Това довежда до загубването му в градината на дядо Петсън. Всъщност той не точно се изгубва, случва се нещо друго. Осъществява се т.нар. среща между различни животински видове, но дали последиците са страшни, невероятни или просто комични, ще разберете, ако последвате Финдъс в неговото приключение – да открива света в къщата и двора на стареца, който става негов неотлъчен приятел.
В тази история става ясно и защо Финдъс е облечен със зелени раирани панталони. Изобщо, все неща, които са интересни за изясняване от любопитните да научат повече за този герой. Пък и книжката напомня за добре познатата ни молба, изричана навярно от почти всички деца в даден период от живота им – да им разказваме за времето, когато са били бебета или по-малки дечица. И тогава всички ние с усмивка започваме да си припомняме за една или друга забавна случка, за скъпи моменти, а и премеждия, да се умиляваме и да се чудим колко бързо се нижат дните, прекарани с любими на нас хора. Нека се нижат, само да остават хубави спомени, които да разказваме после на малките любопитковци.
Автор: Искра Йорданова
Ето и ревюта на останалите приключения на Петсън и Финдъс: “Как Петсън и Финдъс посрещнаха Коледа”, “Финдъс се изнася от къщата на Петсън”, “Как Финдъс оправи неразбориите в градината”,“Как Финдъс развесели тъжния Петсън”, “Петсън и Финдъс спят на къмпинг в двора”,“Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс”, “Как Петсън и Финдъс изплашиха лисицата” и“Как Финдъс пропъди петела Карузо”.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.