Звън се носи сред полето
„Как се прави камбана“ (наръчник) на пръв поглед е просто книга за един успешен проект на група ентусиасти. Но всъщност тази книга е наръчник за много повече неща. Тя е наръчник за лекуване на старите рани, наръчник за създаването на емоция, за търсенето на душа в нещата около нас. Наръчник за живота… дори.
Книгата говори за камбаните, камбаните в живота ни, които са откраднати. Откраднати са езиците им, открадната е душата на селото, откраднато е сърчицето.Камбаната е болка и радост, тя е израз на онова мило усещане към всеки красив спомен от миналото, онова усещане, което ни носи историята на баба „за онова време” в градината на село, за онова време, когато светът се събужда с камбани, а не аларми.
Затова и откраднатата камбана боли емоционално, защото камбаната е музика, а музиката емоция…
Емоцията е в умалителните думи… „камбанката”, емоцията е и в нескритите сълзи, в спомена… за любов, за раждане, за приятелство, за младост, за радост…
Емоцията е в откриването на раната и в опита тя да бъде излекувана…
Защото книгата говори и за създаването на новата камбана, за намирането на смисъл в създаването на един нов духовен и културен център на едно село. Новата камбана е нова надежда, че може да се преодолее загубата и да се върне мелодията в живота.
Книгата е изключително наситена с чувства, дори за човек попадащ на нея отстрани.
Чете се на един дъх, но оставя много размисли за след това.
Защото тази книга е искрената изповед на едно село за загубата на една камбана. Но тази камбана е нещо повече от метална сплав… тя е душа, тя е мила, тя е там… в спомените… тя е глас и стремеж. Тя е надежда.
Книга за емоциите, за чувството на общост и това, какво ни дава един меден звук, един спомен предаван дори само от думите на бабите.
Камбаната е откритият път към духовното, нещото, което те кара да се усмихнеш сутрин, да чуеш гласовете на природата… гласовете на тишината.
Структурно книгата е разделена на пет части – в първата са спомените, мислите и емоциите на съзателите на проекта за създаването на нова камбана в село Горна Бела Речка, втората са интервюта на ученици от пловдивска гимназия за откраднатите камбани в техния регион. В третата са събрани думите на хора от селото за откраднатата Камбана, в четвъртата са размислите на създателя на новата камбана Георги Лимонов, а в последната част приятели и партньори на инициативата говорят за нейния смисъл.
Дизайнът на книгата също е много интересен. Неговият автор Райчо Станев печели специалната награда на СБХ за графичен дизайн за проекта Камбаната на Бела речка (лого, книжка, плакат, сайт) по време на първото Биенале на българския дизайн.
И накрая нещо страничко и все пак свързано – В София, ние не чуваме камбани, или ако ги чуем, не ги усещаме. Заглушени в шумотевицата на клаксони и моторни двигатели, камбаните на Александър Невски са някак далечни, просто поредният шум…
Сякаш са ни откраднати от времето, от мястото, от ежедневнието без цвят. Хубаво е да се замислим за камбаните в своето ежедневие, къде са, къде са нашите емоционални символи на нашето време, къде е нашата музика… къде са нашите „откраднати езици”.
Защото откраднатите езици са всъщност открадната волята на хората да бъдат свързани с едно време.
„За мен липсващата камбана е метафора за общността, за човека. Ние всички живеем в ситуация, в която камбаната е изчезнала, където мистерията, тайната, ключът към центъра липсват .” Кшищоф Чишевски
*снимка – Нова култура
