Не бях чувала нищо за „Когато Марни беше там“ от Джоан Робинсън (изд. „Студио Артлайн“). Бях пропуснала да гледам и (може би) по-известния едноименен филм на японското анимационно студио Ghibli, получил номинация за „Оскар“ за най-добра анимация през 2015 г. Затова никак не очаквах в компанията на точно тази книга да преживея онова специално чувство на спокойствие, уют и пълно потъване в света на героите, което ни е познато най-вече от класическите романи в детството. И все пак ми се случи точно това.
„Когато Марни беше там“ е една от онези очарователно „старомодни“ книги, в които действието се развива бавно или почти никак, природата е великолепно описана и оживява от страниците, а героите ти стават така близки въпреки несъвършенствата и „обикновеността“ си, че искрено се надяваш да получат своята щастлива развръзка. Неслучайно още с издаването му през 1967 г., романът е номиниран за медал „Карнеги“. Бих го препоръчала горещо на младите (и по-улегнали) почитател(к)и на истории от типа на „Тайната градина“, които имат вече затвърдени читателски навици, достатъчно търпение и охотно четат пространни природни описания, без да се питат кога най-сетне ще се случи нещо.
Автор: Яна Кръстева
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
