Искра и Ясена продължават да четат с пълна пара, а ние се радваме на техните ревюта.
Преди година се прибирахме от друг град, но минахме по заобиколен път през селата, и мъжът ми реши да спре колата, за да излезе с двегодишното ми дете и да му покаже отблизо кравички, защото няма къде другаде да ги види. Това е обичайна ситуация за днешните деца, които в повечето случаи си нямат село, както и такива баби и дядовци, които да отглеждат животни, а аз не познавам малчуган, който да не обича животните, домашни и всякакви. Добре е обаче не само да ги обича, но също да ги познава и кончето да не нарича магаре, а козичката да не превръща в овчица, примерно.
За най-малките издателство „Фют“ са изготвили чудесна поредица от образователни книжки, в които по забавен начин се осъществява въображаемата среща с домашните животни („Домашните животни“), с техните деца („Децата на животните“), с жилищата им („Жилищата на животните“), а и с животни, чиито скелети бихме могли да видим единствено в музеите („Динозаврите“). Изданията са с твърди корици, защото знаем какво се случва с такива, които са с меки, в ръцете на дете на година-две. В този си вид те са много красиви. Друго, което радва децата, са повдигащите се капачета на всяка от страниците. Така мъничето ни може да „надникне“ какво се случва в кочината на домашните свине, да види как патицата плува, но и обича да се гмурка, да разгледа къщичката на морските свинчета отвън и отвътре, като цяло да „раздвижи“ животните, които над капачетата правят едни, обичайни за природата им неща, а под капачетата други.
В книжката „Домашните животни“ главният герой Тони дори има възможността да купува храна от специален автомат, с която да храни животните, а така нарисуваната ферма наподобява зоологическа градина от нов тип. След време и в България това ще е най-вероятно популярен начин за запознаване с животински видове, които ние като деца (поне моите приятели и аз) сме приемали за нещо съвсем обикновено и често срещано явление по селата, което ме връща към вече по-горе споменатата случка.
От същата поредица децата могат да се радват и на други книжки – „В гората“, „Защо се разболяваме“, „Нашето бебе“, „Растенията“, „Това съм аз! Това си ти!“, „Цветовете“ и „Какво става в тъмното“. Ние сме притежатели на последната и мога да ви уверя, че наистина картинните пояснения имат ефект за преодоляване на страха от тъмното при малки деца, които се плашат от сенки и шумове, преди да заспят. Самата аз обяснявах много подробно на детето си, преди да купим книжката, защо е необходимо да спим, какво се случва в тъмното и защо не бива да се страхуваме, но купувайки „Какво става в тъмното“ се случи и друго: дъщеря ми сякаш се успокои, че има и друго дете като нея (макар и нарисувано), което да се взира преди да заспи в тъмната стая и да се чуди „Това сега какво е? Нещо страшно ли е?“, и това за наша радост й подейства много окуражаващо да не се страхува. Ще се радвам и при вас да има, ако не същия, то подобен или точно ваш си положителен ефект!
Още едно ревю за “Домашните животни” от поредицата “Защо? Какво? Как?” можете да прочетете тук.
Автор: Искра Йорданова
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
