Една от основните причини да обичам да чета спортни (авто)биографии е внимателното проследяване на пътя до върха. Обичам добре познатата фраза „Вторият в едно състезание е просто първи от цяла редица губещи“, с която всеки шампион намига към своите конкуренти в подножието. Дисциплина, себеотдаване, жертви – разбира се, всичко това съпътства големите спортисти, но и още – как се борят с трудностите, как ги променят парите и новият начин на живот. Често тези неща са добре описани в книгите, особено когато има лични разкази от първо лице, а понякога – не.
След прочитането на „Михаел Шумахер. Биографията“ (изд. „Ciela“) на спортната журналистка Карин Щурм не съм сигурен към кой от двата вида биографии спада. Общо взето, книгата върви по повърхността, звучейки като поредица от вестникарски статии от последните 25 години, проследяващи Шуми през различните отбори и множеството рекорди. Много факти, малко емоционалност.
Минимум 2 пъти по-кратка от обикновения обем на биографиите на „големите“, книгата на Щурм сякаш едва-едва обира информацията и я представя в почти телеграфен стил. И за прилично голям фен на Михаел не остава да научи много (е, аз определено бях пропуснал цялата му „втора“ кариера след завръщането през 2010-та, така че имах за наваксване) освен мненията на другите състезатели или малко вътрешна информация за състоянието на Пилето след инцидента през 2013 г., но… книгата приключва дотам.
Не ме разбирайте погрешно – ако сте почитатели на Формула 1, със сигурност ще намерите много неща в „Михаел Шумахер. Биографията“. Или най-малкото ще си припомните защо този спорт не е същият без Шуми.