Неотдавна попаднах на новина в интернет пространството, оповестяваща, че по книжарниците вече може да се намери дебютният роман на Мария Лазарова – Морфа, базиран отчасти на истинска семейна история на авторката, но доразказана художествено с помощта на легенди. Статията силно пробуди любопитството ми и още тогава разбрах, че веднъж добера ли се до „Катара“ (изд. „Фабрика за книги“), всички останали четива ще поседят на рафта, докато не я завърша.
Идеята на романа е да разкаже на българския читател за каракачнските племена, населяващи Балканските земи от далечни времена, и по-специално за тегнещата черна прокоба над един от техните родове. Катарата. Тя е възтежкото наказание за една пламенна, но забранена любов между каракачанската мома Мария и турчина Джалил. Тя е присъдата, наложена от Вещера, но подтикната от завистта и злобата на една огорчена от собствената си съдба жена. Катарата нарича поколенията след тези двама души, а и самите тях, да губят – любовта и съществуването си, веднъж щом са успели да вдъхнат живот у друго човешко същество, което да пренесе тяхната участ напред във времето. Поредната душа, която ще изживее истинската, силна, но грешна и безнадеждна любов като на прародителите си.
„Пелагия седеше клюмнала на двора, молитва някаква към Бога си редеше и беше все едно ни жива, ни умряла. Не го разбираше това, дет` стана тая нощ. Не ѝ го ум побираше в главата – не мъжът да вземе жената, а на мъжа жената пристане, и то какво да беше Рафаила, да я потули, а то на тоя омразен богохулник да се предава! Това се казва готова за Катара – да се прокълне не само тя, а цялата рода след нея! Ще се съвземе и ще иде при Вещера да му разправи. И стана тихо, и се изнесе.“
Ако вече сте се зачудили защо казвам, че поколенията след Мария и Джалил са „няколко“, ще ви отговоря. Не знам. Не знам, въпреки че ги броих и няколко пъти допълнително търсих ориентири за бройката. Разказите в книгата са седем, а на едно място се споменава, че „осем поколения така ще е“. Първият разказ, който е и единственият, базиран на истинската история, завършва с отворен край, а между останалите истории открих още две имена, които също загубиха най-святото си само в няколко изречения – така, между другото. Сякаш почти не се е случило.
Преди да продължа с ревюто за „Катара“, бих искала да напомня, че „Фабрика за книги“ е платформа, която помага на самоиздаващите се автори по-лесно да се справят с трудностите по издателската дейност. Когато получих изданието, бях изключително впечатлена от високото качество и дебелите му корици. Илюстрациите вътре наистина ме очароваха – те са дело на талантливия племенник на авторката – Антонио Стефанов. Убедена съм, че това момче има още много какво да даде на книгите в България. Що се отнася до редакцията на „Катара“ – тя пък е дело на Петя В. Димитрова, но забележките ми по-долу не се отнасят към нейната работа.
Останах разочарована от структурата на текста и стила на писане. Очаквах в книгата да има повече за живота на фамилията на авторката (или други фамилии, които ги е сполетяло същото), разделена завинаги и разпокъсана между Балканските държави заради социализма. Мистичната и легендарна нотка на проклятието щяха да допълват една такава история чудесно. Уви, по темата не се говори в книгата. И все пак, приемам, че моето очакване е субективно, не е задължително другите читатели също да го имат.
На фона на красивото издание и очакванията ми, създадени от чудесно написаната статия от Зорница Йончева, съдържанието в самия роман е разхвърляно и объркващо. Чрез „*“ през няколко изречения се сменят времена и гледни точки, допълнително утежнени от излишни повторения.
„Погледна го Михаля – тоя турчин, поклонник чужд, завзел земята, и нещо го задраска в гърлото. Каквото бе прочел в очите на Мария, щом Джалила тя погледне… и в миг сърце му се скова от болка – не бе изпитал тая любов, ала съществуваше любов такава, макар да не му се искаше да повярва; сестрата – от дива, непокорна, най-блага ставаше; от рязка, дръпната и хладна, огряваше най-тъмното на мрака.
*
Мария се събуди тая сутрин и погледна. Отвън лаеше голямата каракачанка. Трепна ѝ сърцето. Джалил иде. Стана бързо, плитката си вплете, облече везаната риза – не я беше виждал с нея, и се усмихна, целувайки Ирини, която спеше сладко. Погледна навън и разбра – чичо Танас беше, не Джалила.
Сърце не трае, казваше Евангелия, не трае и иска да изскочи. Да скочи – казват некои – в на въглена душата.
*
Севил крещеше на мегдана и никой не щеше да се доближи. И както силно викаше, така притихваше, и погледът вече надалече беше с една усмивка. Уби пашата днес Джалила.
*
Али се прибра в одаята и поръча да не го викат за нищо и никого, заспа и сънува Джалила.“
За мен беше истинска беда, че приятел на въпросния турчин Джалил се казва Халил. Повторенията и римуванията с техните имена бяха изключително мъчни за четене. Римуването, присъщо на народните песни, незнайно как е намерило толкова много място в прозаичен текст. Но това, което най-трудно бих могла да приема, са нуждата от непрекъснатия обърнат словоред, преизпълващ страниците на „Катара“, и често несвързаните едно с друго изречения.
Джалил погледна планината. Да вика, искаше, да плаче, но не и да се върне. Обърна се към Мария пак. Сърцето му замръзна. Не щеше да е вярно, не можеше да е за него… До лани беше толкова набожен, сега какво – Аллаха ли ще предава и заедно с това другарите си верни?! На кого да каже, на Лила – дете си беше, какво ли той отбираше?! Дали го беше страх – не беше. Дали е срам – не беше. Не го разбираше, не щеше. Погледна към Мария – обречен на нея се усети, сърцето нейно искаше да бъде навеки.
Негативните ревюта са последното нещо, което бих седнала да пиша, ако просто не харесвам дадена книга заради лични мои разбирания, каквито останалите хора може и да не споделят. Този път обаче не мисля, че случаят е такъв. Предвид цената на „Катара“ и голямата вероятност много хора да я изберат заради чудесния ѝ облик, иска ми се да ги предупредя, да направят информиран избор и да преценят дали ще им хареса.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q2 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
