„Аз живея в свят без магия или чудеса. Място, където няма ясновидци или върколаци, без ангели или супер момчета, които да те спасят. Място, където хората умират, музиката се разпада и животът е гаден. Толкова силно съм притисната към земята от тежестта на реалността, че понякога се питам как намирам сили да вървя.”
Седемнайсетгодишната Настя е красиво момиче, изгубило смисъла на живота си. След две години мълчание заминава при леля си, където тръгва на училище и опитва да се скрие зад маската си от скандален грим и облекло, не говори с никого и няма приятели. Всяка вечер тя тича, преследвана от своите кошмари и спомени, тича, за да остане сама и да избяга от болката.
В новото си училище Настя среща Джош Бенет, който също като нея е белязан от жестокостта на живота и отчужден от всички. Единственото, с което Джош иска да се занимава, е да майстори в гаража си и да бъде сам. Привлечена по особен начин от него, Настя започва всяка вечер да го наблюдава как работи.
Умирането наистина не е толкова лошо, след като го направиш веднъж. А аз го направих. Вече не ме е страх от смъртта. Страхувам се от всичко останало.
Емоционална и драматична, красива и реалистична са само част от прилагателните, с които бих описала този чувствен янг адълт роман на Катя Милей – “Морето на спокойствието” (изд. „Тиара Букс“). Това не е типичната романтична история за двама души, които се откриват и заживяват щастливо заедно и завинаги. “Морето на спокойствието” е книга за объркани и наранени от ужасите на битието момче и момиче. Двама души, които имат нужда един от друг, за да си върнат контрола над бъдещето си.
Катя Милей определено успява да придаде дълбочина на своята история. Всеки герой, всеки детайл е перфектно допълнение към основната сюжетна линия. Ако искате да се потопите в един по-сантиментален янг адълт роман, то “Морето на спокойствието” е идеалния избор. Книга, която ни среща с реалността, трагедиите и трудностите на съществуването ни. Книга, която ни кара да си зададем въпроса в какво се превръща животът на човек, когато той е изгубил смисъла му, и доколко е способен да се самоунищожи. Какъв е пътят, който трябва да извървим, за да преоткрием щастието и надеждата?
Още две ревюта за книгата можете да намерите в блоговете „Just One Booklover“ и „Atta’s Bibliophilia“.
