Обичам да чета криминални романи от време на време, защото ми действат разтоварващо. Обичам да ги чета и заради онзи трепет, примесен с любопитството да разбереш какво се случва на финала, дали авторът в крайна сметка ще успее да те изненада .
Помня, че започнах преди години първо с Джон Гришам, а след това преминах към Дейвид Балдачи, чиято „Лотария“ още ми е в главата като сюжет. По някое време помня, че прочетох нещо и на Дийн Кунц. Не помня заглавието, но се впечатлих и си отбелязах наум да се оглеждам за още книги от този автор. Днес държа в ръцете си неговия роман „Ключът към полунощ“ (изд. „Colibri“) и съм доволна, че очакванията ми за качествен трилър се оправдаха.
Преди да разкажа за сюжета, държа да отбележа, че Кунц е американски писател, чийто тираж на всички книги до момента е около половин милярд екземпляра. „Ню Йорк Таймс“ поставя цели 11 негови романа на първо място в най-престижния си списък с бестселъри. А списание „Ролинг Стоун“ го определя като „най-великия автор на трилъри и съспенс в Америка“. Суперлативите са си напълно заслужени. Само една прочетена книга на Кунц ще ви убеди, че той безспорно е майстор на криминалните романи.
„Ключът към полунощ“ е първият роман, който Кунц решава да издаде под псевдонима си Лий Никълс. Дори под чуждо име, книгата се продава в над един милион екземпляра. Впоследствие Кунц решава да преработи романа и го преиздава с истинското си име. Според послеслова от самият автор в края на книгата, преработката води до „пренаписването на почти всеки ред от романа, съкращаването на 30 000 думи и добавянето на други 5000“.
Какво се крие всъщност зад печелившия сюжет?
Алекс Хънтър е е родом от Чикаго, собственик на частна охранителна фирма. Имал е изключително тежко детство, което го е направило предпазлив и мнителен. Той не вярва в любовта и добрите намерения на хората. Никога не е казвал „Обичам те“. Постигнал е всичко сам, а то не е никак малко.
Джоана Ранд е млада, красива и обича да е самостоятелна. Живее в Киото, където е осъществила онова, което малцина чужденци в Япония успяват – да се приобщи и да има свой успешен бизнес под формата на нощния клуб „Мунглоу“. Ала зад привидния блясък на живота, който води, се крие мрачна тайна, обвързана с ужасяващите кошмари, които я спохождат. Един мъж със стоманени пръсти я преследва в съня й почти всяка нощ.
Не след дълго Кунц преплита съдбите на своите двама главни герои, за да се опита да разгадае какво се крие зад страшните сънища на Джоана. Преди години Хънтър е разследвал изчезването на дъщерята на известен американски сенатор. Този случай се оказва единственият в кариерата му, който не е могъл да разреши. Въпреки огромната сума пари, която покрусеният баща дава на Хънтър и агенцията му, за да издирят момичето, то така и не бива открито. Докато един ден Хънтър не влиза в клуб „Мунглоу“, където вижда Джоана. А тя прилича умопомрачително много на изчезналата сенаторска дъщеря…
Постепенно двамата разкриват, че миналото на Джоана е доста по-различно от това, което е в спомените на красивото момиче. Оказва се, че с помощта на хипноза името й, паметта й, целият й живот са променени, препрограмирани – така, както е угодно на някои много влиятелни хора. Възможно ли е собственият й баща да е замесен? Къде се крие ключът към полунощ, който ще спре кошмарите и ще разкрие истината?
Кунц разплита сюжета леко и елегантно. Повествованието върви гладко и бавно, но не така, че да се дразниш, а по-скоро покачващо адреналина. По средата на книгата вече ти е ясно, че зад кошмарите на Джоана стоят изключително властни хора, ясно ти е, че миналото й е било подменено като носна кърпичка, но до финала така и не разбираш истинската причина. Героите израстват с развитието на действието, детайлите за всичко са изпипани, включително за споменаваните места, градове, забележителности. Дори името на главният герой е символично- „Хънтър“ в превод от английски значо „ловец“.
Накратко, „Ключът към полунощ“ перфектно съчетава екшън, съспенс и романс на фона на международна интрига. Стилът на Кунц е характерен, атмосферата е зловеща и свръхестествена. Ако си търсите четиво, което да ви държи в напрежение до последната страница, това е подходящият роман. Освен от успешно постигнатия криминален ефект, ще се учудите и от силата на любовната история и дълбокия смисъл, който писателят влага в отношенията между Хънтър и Джоана. Да намериш човек, който да иска да ти помогне така самоотвержено, когато имаш най-много нужда, без страх от последствията и без да се отказва и в най-трудните моменти; човек, който да се влюби в теб, без да го притесняват сенките от миналото ти и който да е готов на всичко, за да намерите заедно ключът към полунощ – не е ли това най-важното на този свят?
