Има велики Книги, които променят съдбата ти, начина ти на мислене и житейските ти избори. Има и такива, които приласкават притесненията и страховете ти и те уверяват, че нищо не е било напразно. Че си взел правилния избор, когато си предпочел романа пред урока по физика, сборника с разкази пред този със задачи по математика. Книжната ти душа ликува с всяка следваща страница и на сутринта (защото, естествено, не си спал, докато не си стигнал до края!) посрещаш утрото с нова вяра.
„Книжарничката на острова“ от Габриел Зевин (издателство „Кръгозор“) е роман за истински читатели – хора, чиято първа и последна любов са книгите. Тази книга не просто познава читателското сърце, тя го разбира.
Има няколко причини да се влюбите в този роман. Първата, естествено, са книгите. А. Дж. Фикри, нашият главен герой, е собственик на книжарница на малкия остров Алис край бреговете на Масачузетс и обича книгите и четенето. Има изключително високи изисквания към литературата, която чете и представя в книжарницата си, и така и не се примирява с избора на тези, които се спират на обикновени или посредствени книги. Но има невероятната дарба да подтиква хората да четат, да възпитава упорито и постепенно вкусовете им, да ги превръща от случайни посетители на единствената книжарница в запалени читатели.
Втората причина, разбира се, е атмосферата. Колкото и да се говори за липсващия пазар на книги (включително и в Щатите, нямаме монопол над този проблем), за свитите продажби и рисковете при издаването на дебютиращи автори, всъщност няма нищо по-вълшебно от идеята за книжарница на остров – прашна книжна романтика, съчетана с очарованието на лятната ваканция…
Третата причина е любовта. В същината си „Книжарничката на острова“ е любовен роман – за любовта към книгите. И за това как тази любов може да ни свърже с хората. Читателите невинаги са дълбоко интровертни. Да, понякога имат проблеми с общуването и не винаги знаят как да подходят към истинския живот, който не следва логичната последователност въведение-завръзка-кулминация-развръзка-епилог. Но любовта към книгите изисква споделяне с другите. И рано или късно тази любов намира път към сърцето на най-правилния за теб човек.
Четвъртата причина е късият разказ. Всички глави в романа носят името на емблематични разкази, които са ключ към случващото се между страниците. Голяма част от тях могат да бъдат намерени и на български. А ако не обичате разкази, значи просто не сте попаднали на най-подходящия за вас.
Петата причина, разбира се, е преводът на Паулина Мичева. Не е лесно да преведеш толкова литературна книга, но тя се е справила прекрасно, улавяйки пулса на историята и ритъма на текста.
Това е роман за всичко, което се случва с книгите. За писането, за продаването, за четенето. За романите и разказите, които могат да променят съдбата ти. За това, че в крайна сметка животът не винаги се случва така, както си си го представял. Но винаги има една книжарничка, която ти е любима, и нова книга, която ще завладее сърцето ти.
А това е нещо, което си струва да потърсиш.
Бях на училище, в час по френски, когато започнах книгата. Не съм сигурна как се прибрах успешно вкъщи, но не успях да се откъсна и за миг. Единственото, което ми е в съзнанието в момента е: любов и човечност. 12-ти клас съм и мисля, че „Книжарничката на острова“ ми попадна в много подходящ момент. Обожавам този уют и свят, в който ще живея в следващите…дни, седмици.
„Изгълтах“ книгата за две вечери, по-скоро една нощ и един късен следобед:) Това е книга, от която не можеш да се отделиш, щом веднъж си я започнал. Обзе ме тъга, когато свърши, а през цялото време си мислех, че няма да ми стигне животът да прочета всичките книги, препратки към които има в нея и които много бих искала да прочета…