Далечна Индонезия ще бъде почетен гост на Франкфуртския панаир на книгата през 2015 г. Това гостуване и съпътстващата го програма навярно биха обогатили всеки заинтересован европейски читател – все пак до нашия континент не достигат много факти и новини за индонезийското книгоиздаване и книгоразпространение. Също така малко е и информацията на английски език за тамошните издателски проекти, книжарници и библиотеки!
Редом с новината, че ще прекарам две седмици на о. Ява, в далечна Индонезия, дойде и идеята ми да посетя възможно най-много градски библиотеки, книжарници, места за четене; да говоря за индонезийските съвременни и класически автори както с местни читатели любители, така и с професионалисти от книгоиздателския бранш.
Първата част на книжното пътуване на остров Ява е до три от най-големите библиотеки в региона, а втората, която ще бъде публикувана утре, е по-визуална, под формата на галерия и фоторазказ, за това как четат жителите на Джакарта и Йогякарта.
Централната градска библиотека в Йогякарта
Дори в събота читалнята на централната градска библиотека в Йогякарта е пълна с хора, основна част от тях обаче са разгърнали… вестници. Всички книги се помещават на един етаж, като на повечето раздели е отреден по един голям стелаж. Социология, политология, философия, география, история, математика, физика, мениджмънт, реклама, технологии. Тематиките са разнообразни, но рафтовете не са чак толкова многобройни, а и по тях има свободни пространства.
Когато стигам до раздел „Литература“, моля студентката, с която се разхождаме из библиотеката, да разкаже повече за индонезийските автори, чиито произведения се намират тук. Тя посочва два класически за родната й литература романа – „Sitti Nurbaya“ („Неосъществена любов“) на Marah Rusli и „Pulau Buru” („Остров Буру“) на Pramoedya Toer. И двете творби разказват за живота на млади индонезийци във време, когато холандските колонизатори господстват с насилие из цялата страна.
Преобладават книги, издавани в последните години (най-много 20-30 години назад), нерядко класиките си съжителстват с автори на бестселъри като Стефани Майер и Харуки Мураками. Що се отнася до имената на известни и успешно продавани съвременни писатели, първите изброени са:
- Andrea Hirata, който през 2013 г. печели наградата на Нюйоркския книжен фестивал в категория „Художествена проза“;
- Leila S. Chudori, чийто сборник с разкази се очаква да бъде една от най-продаваните индонезийски книги на Панаира във Фракфурт през 2015;
- Ayu Utami – една от първите авторки-жени в Индонезия, която се осмелява да напише роман, преплитащ секса и политиката („Saman”);
- поетът и есеист Goenawan Mohamad.
По-нататък е разделът с книги на английски и други западни езици. В съседство – не един, а два стелажа с книги на религиозна тематика.
Персоналът на библиотеката отказва да отдели време и да отговори на въпросите, възникнали след посещението ми. Позволяват да направя няколко снимки, но когато се увличам във фотографирането, учтиво ме молят да приключа. На изхода забелязвам огромна кутия, в която читателите имат възможност да пускат книги-дарения за деца, лишени от родителска грижа. Най-хубавото е, че кампанията не е моментна, а се провежда постоянно.
Библиотеката в кампуса на Индонезийския университет, Джакарта
Внушителната сграда на библиотеката на Индонезийския университет е открита съвсем скоро – на 13 май 2011 г. Студентите разказват, че преди това редовно недоволствали поради строителните дейности и невъзможността да си набавят бързо и безпроблемно нужните им книги (затруднение, породено от преместването на съдържанието на старата библиотека в новата). Днес обаче те имат на разположение между 3 и 5 милиона книги, които се помещават в свръхмодерно здание: захранвано от соларни панели, екологично издържано, забранено за тютюнев дим. Със своята площ от 33 000 квадратни метра, библиотеката е най-голямата по размери в цяла Азия. Може да обслужва около 20 000 посетители на ден, поради което вътре в самата сграда е отделено място за супермаркет, книжарница и дори за кафене от веригата Starbucks.
Времето си за почивка студентите често прекарват на брега на голямото езеро пред библиотеката. То е едно от шестте езера, намиращи се на територията на университетския кампус в Джакарта.
Библиотеката на Социологическия факултет в университета Gadjah Mada, Йогякарта
Според общественото мнение, университетът Gadjah Mada (UGM) е третото най-престижно висше учебно заведение в Индонезия; на първите две места са съответно Индонезийският университет и Бандунгският технологичен университет.
В библиотеката на Социологическия факултет на UGM се намират около 30 000 книжни тела или 15 000 заглавия, т.е. от всяко заглавие на разположение обикновено са два броя. Набавянето на нови книги става не чрез директна връзка с академичните издателства, а чрез фирми посредници, предлагащи изгодни цени. Тази година в библиотеката са постъпили 177 нови заглавия (225 книжни тела).
Директорът на библиотеката, г-жа Сри Румани, споделя, че сериозен проблем е липсата на координация с деканата на факултета. Библиотекарите нямат право да избират напълно самостоятелно новите заглавия, които да бъдат поръчани, а деканатът подава прекалено бавно списъците с въпросните заглавия; в резултат книгите губят актуалността си. Трудности пораждат и настроенията на студентите: тенденция е да се въздържат от използването на хартиени учебници, защото разполагат с материалите в електронен формат.
Настоящият текст е реализиран по проекта за млади журналисти „Beyond Your World”.
