В началото на лятото реших, че достатъчно дълбая в японската литература и че може би ще е хубаво да се запозная с някои произведения от друга източноазиатска страна, а именно – Южна Корея.
Бях малко разочарована колко малко корейска литература открих на български, а когато отидох да разпитам в книжарницата, бях посрещната с неразбиращи погледи, объркване и молба сама да си намеря това, което ми трябва, защото имената на авторите били трудни за произнасяне. Натъжих се още повече, защото ми е ясно, че вината не е толкова в книжарите, колкото в търсенето.
Оказа се, че наистина има за какво да ми е тъжно, защото корейската литература се оказа едно наистина неочаквано приключение, Надявам в бъдеще да имам възможността да ви представям повече книги от корейски автори, за да можете да се впуснете и вие във водовъртежа на фантазията им.
Първата книга, която подхванах, всъщност е детска. Може би звучи несериозно, но се оказа, че корейското разбиране за детска литература се различава от нашето. Ще ви представя „Кокошката беглец“ на Хуан Сън Ми. Самата Сън Ми е една от най-известните авторки на детска литература в Корея, но, за съжаление, само „Кокошката беглец“ е преведена на друг език… изобщо. Книгата е достатъчно популярна, че да бъде и екранизирана в анимация, която още нямам сили да изгледам, но за това после.
Хуан Сънми (снимка: Goodreads.com)
Историята на авторката е много интересна. Хуан Сънми е родена през 1963 г. в район, чието име не мога да произнеса (познанията ми по корейски все още са твърде бедни). Предполагам, че по онова време животът за семейство с пет деца е бил много труден. Сън Ми не посещава училище, защото родителите й не могат да си го позволят, но благодарение на един учител получава възможност да чете книги от училищната библиотека. Преминава в гимназията с еквивалента на приравнителните изпити у нас. В последствие завършва Института за изкуства в Сеул. Кариерата й на писател официално започва през 1995 г., като от тогава има издадени близо 30 произведения в различни жанрове. Както вече споменах, най-известната й творба е „Кокошката беглец“, а едноименното филмче разбива корейския боксофис с приходи от 7 милиарда уона (около 7 милиона долара) в първия си месец!
Самата книга е тъничка, невинна, с много красиви илюстрации. Цялата история е разказана от гледната точка на кокошката, която има антропоморфни качества. Гледната й точка правеше книгата още по-трудна за четене. Ипсак (кокошката) е в нестна ферма и работата й е да снася яйца. Но Ипсак има мечта: да си отгледа пиленце.
Самата кокошчица не знае, че не е от породите, които могат да имат пиленца, но мечтата си остава. През целия си живот живее в една клетка и снася яйца. Разнообразява се, като гледа света навън през един процеп в стената. Наблюдава патиците, кучето, декоративния петел и неговата кокошка с малките им кокошчета и просто желае да се махне от клетката си, да живее на двора и да е на мястото на кокошката с лъскава перушина. Ипсак изпада в унищожителна депресия и даже решава, че няма да снася повече. Един ден обаче снася яйце с мека черупка, което фермерът безцеремонно изхвърля на земята, което разбива крехкото кокошо сърце. Решавайки, че е болна и вече няма нужда от нея, фермерът решава да се отърве от Ипсак и я хвърля с другите болни или вече умрели кокошки в една яма. Тогава приключението на птицата започват. А аз ви разказах първите три страници от тази прекрасна книга.
Не ме разбирайте погрешно, това е една от най-тъжните книги, които съм чела. В същото време е една от 
най-вдъхновяващите и жизнеутвърждаващи творби, на които съм попадала. Засяга важни въпроси: за обществото, за различните, за силата на мечтите, за упорството, за приемане на нещата, които не можем да променим, за силата на майчинството, за осиновяването.
Изданието на „Изток-запад“ е красиво, тежко, с живи цветове, а за качеството на превода не съм се усъмнила за миг, защото е преведена от корейски, от Со Йънг Ким. В някои издания превеждат името на кокошката, но тук са решили да го оставят Ипсак, което означава „листенце“. Самата книга завършва с послание от авторката, което толкова ме трогна, че успя да ме разплаче насред опашка пред център на СКГТ.
„Кокошката беглец“ е не просто подходяща, а задължителна за деца, ако, разбира се, сте склонни да говорите със своите малчугани по тези важни въпроси, ако искате да им обърнете внимание към трудните теми и най-вече, ако детето ви е осиновено. Не се сещам за друга книга, която толкова добре да тълкува въпроса за осиновяването, но, ако ви разкажа защо, ще трябва да ви издам целия сюжет, а това е нещо, което никак не искам да правя. Всеки заслужава да открие красотата й сам и да се наслади на нейните обрати, резки сюжетни завои и добре измислената история, чието внушение е подсилено от разкошни илюстрации,
Книгата звучи доста интересно и поучително. Искам да открия корейска книга, тъй като е за подарък на момиче, което доста се интересува от източноазиатската култура и по-точно-Южна Корея. Тя става на 18 и се колебая дали книгата ще ѝ се хареса. Ако можеш да ме посъветваш как да постъпя, ще съм ти изключително благодарна.❤️
Здравейте! Благодаря за въпроса, ще се радвам да дам препоръки: първата ми препоръка е антологията „Корейски разкази“ от изд. Изток-Запад. Другата книга, която мога да ви препоръчам е „Пачинко“ от Мин Джин Ли, която съвсем скоро ще има ревю. Разбира се, винаги можете да ѝ подарите „Кокошката беглец“ – наистина емблематична книга, а илюстрациите в изданието са прекрасни. Дано съм била полезна! =)