Трудно е да не заобичаш Дино Будзати. Творчеството на италианския майстор на разказа изобилства от шарени щрихи, които биха съблазнили и най-придирчивите читателски натури. Независимо дали предпочитате по-мрачните и сериозни истории, радвате се на жизнерадостност и остроумия, или пък не се страхувате да се гмурвате с главата напред във фантастичното, Будзати има разказ за вас. Специално за вас. И до днес помня някои от творбите в сборника „Шейсет разказа“ така ясно, все едно току що съм разгърнала страниците, спомням си как ме удариха право в сърцето и останаха там.
От излизането на въпросната антология обаче мина толкова време, че вече не вярвах да видим още нещо от Будзати на български. Докато до мен изненадващо не доплува един причудлив „Коломбър“ (изд. „Жанет 45“). За разлика от Стефано Рой обаче, аз нямах никакво намерение да бягам от него, а най-охотно му се оставих… И никак не съжалявам, че това зловещо чудовище от легендите ме настигна.
Коломбърът е вестителят, който ви спохожда, когато тъканта между реалното и фантастичното изтънее и пропусне странностите на невидимите светове в ежедневието ви. Във всеки един от разказите на Будзати се случва нещо невероятно, в което писателят изящно ви примамва да повярвате. Тук властват божествени сили и неведомата вселенската справедливост, които активират мистериозните си агенти, щом доловят нередност… или пък щом забележат празнина, която може да бъде запълнена с малко здравословен хаос.
В „Коломбър“ ще откриете 44 образцови разказа, които хем могат да послужат като пример за структурно изграждане и развиване на сюжет в рамките на кратката форма, хем са непредвидими. Наистина не бихте могли да отгатнете какво ще е следващото чудо, което ще сполети героите на Будзати. Дали ще е самото сътворение на човека от скиците на един нахален архитект, дали ще са оживели митове и легенди, дали ще са пропадащи асансьори, омагьосани костюми или автентични репортажи от ада, нещо дебне да се случи.
Едно от чудесата на Будзати обаче можете да 
откриете навсякъде, и в слънчевите, и в дъждовните истории на писателя, ако се вгледате достатъчно внимателно, и то е дълбокото човешко състрадание. Състраданието към невинните, излъганите, жертвите, наивните, сгрешилите, неизменно последвано от насмешка към алчните, властолюбивите и жестоките. На всекиму коломбър според делата, ако мога така да перифразирам лавината на Блага Димитрова. В част от разказите си авторът не щади дори и собствената си личност.
Езикът на Будзати е невероятно жив, пъстър и закачлив. Магията е в това да усетиш атмосферата, която перото на даден автор така отчетливо и непогрешимо създава, проправяйки си път по плътта на хартията. Духът на италианския писател е истински уловен и предаден от Нева Мичева в поредния й разкошен превод. Изданието е обогатено и от ценни допълнителни материали, сред които предговорът от Лоренцо Вигано, един от най-отдадените изследователи на творчеството на Будзати, както и автобиографичната статия „Дино Будзати от А до Я“. Винаги се радвам изключително много на подобни информативни текстове в книгите, защото хвърлят нова светлина върху това, което ти предстои да прочетеш или вече си прочел, а и демонстрират уважение към личността на твореца.
Подобно на „Шейсет разказа“, и тук си избрах няколко творби, които да понося в ума си след отгръщането на последната страница. Истории като „Сътворението“, „Поуката от 1980-а“, „Хайка за старци“, „Яйцето“, „Teddy Boys“, „Балонът“, „Падането на светеца“, „Момиче, което полита“, „Магът“, „Олтарът“, „Двамата шофьори“… Добре де, може би са доста повече от няколко, но наистина се надявам да ги задържа за известно време. Особено въздесъщият „Коломбър“. Не забравяйте, че страшната риба се приближава към избраника си заплашително, забулена в мрачен облак от легенди, суеверия и човешки страхове, ала всъщност е пратеник не на злосторна сила, а на съдбата. Седнете на брега на морето и послушайте какво има да ви каже вашият коломбър. Може пък чутото да ви направи щастливи.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете при Темз в „На по книга, две“.
