Сборникът “Корейски приказки” (изд. “Изток-Запад”) е обръща погледа ни към една далечна и не толкова позната страна – Южна Корея. Измежду страниците откриваме обикновени хора, които сме свикнали да срещаме и в нашите народни приказки. Те, от своя страна, разкриват ценностите, заложени в корейската култура – да бъдем доблестни и скромни, да се трудим упорито и да не бъдем алчни. Срещаме се, разбира се, и с типични фантастични същества от корейския фолклор – страховитите токебита, небесния и морския владетел, случайния дракон, както и тайните, превърнали се в духчета в нечия пазва.
Събрани между твърдите корици са двадесет и една приказки, а всяка една е придружена от съпътстваща илюстрация (дело на Ирина Узунова). Няма как да се сдържа и да не възхваля красотата им – всяка е изпипана с такъв детайл, че е трудно да не се влюби човек. Там, където има изрисувани лица, силно изпъкват емоциите в погледите им. Дори когато героите са в гръб или позиционирани в далечината, се усеща атмосферата, която историята ни предава. Художничката използва пространството с умела ръка, за да внуши емоциите, които не виждаме, и ни пренася в точния момент, който пресъздава. Моите лични фаворити са “Огледалото” и “Пастира и Тъкачката” (която пък краси и самата корица).
“Корейските приказки” са далеч от най-магичните – повечето от тях се фокусират върху хорските взаимоотношения и ценности. . Дори и тези, които включват фолклорни създания, хвърлят светлина върху лошите качества на човека. Добър пример е историята “Бедните братя и токебитата”, в която токебитата се подиграват на човечеството за алчността и духовната му слепота. Гордо отсичат, че “всички хора са глупци”. Един от двамата братя-просяци обаче, покрил се в къщата им, чува всичко. Успява да избави селото от налегналите го мъки, използвайки наученото от таласъмоподобните – спасява дъщерята на заможен селянин и открива начин да пусне отново вода от струйчето, което минава през селцето. Той бива възнаграден за добрите си дела, докато алчният му брат остава беден и нещастен до края на дните си.
Семейните корени са дълбоко посадени у корейския народ, а кръвните връзки са считани за най-силните. Това показва и “Задружните братя” – приказка, с която съм се сблъсквала и преди (тъй като съм почитателка на корейската култура). В нея двама братя, разтревожени един за друг, си разменят запаси за зимата без да казват на другия. Всяка нощ се промъкват и оставят по една торба ориз, но всяка сутрин откриват, че собствената им бройка не се е променила. Все пак, братята продължават своята среднощна инициатива, докато една вечер не се засичат. Така и разбират какво се е случило, но не спират задружно да се грижат за семействата си.
Честността е важна черта, която откриваме в “Корейски приказки”. Корейците са трудолюбци и вярват, че с усърдие и постоянство ще постигнат целите си – не с хитрости или криви сметки. Такива поуки ще намерим в истории като “Женшенът и боата”, “Златната перла”, “Черният дроб на заека” и други. Но тази, която ме впечатли най-много, е “Ослепелият бухал”. Приказката започва така:
Едва ли днес се случват такива неща, но едно време държавните служители били много подкупни.
Отдавна не бях срещала изречение с толкова ясно изразена ирония. Не ме е срам да призная, че ме докара до истински, гласовит смях. В историята става дума за учен, който така и не успява да мине държавните изпити, защото не дава подкупи като другите, а използва същинските си знания. Един ден, по пътя си среща царя, дегизиран като обикновен селянин, тъй като иска да се запознае отблизо с подчинените си, за да се превърне в по-честен владетел. Ученият, без да знае с кого всъщност разговаря, разказва на младия владетел за ситуацията си. Оприличава я на историята за горския бухал, който взел подкуп от щъркела, за да го провъзгласи за най-добър певец, и впоследствие ослепява заради тази негова постъпка. Царят, взел си поука от тази история, задава дата за извънреден изпит. Този път, ученият успява да го вземе, а другите явили се не успели да напишат нищо, колкото и подкупи да давали.
“Корейски приказки” е издадена с подкрепата на фондация “Даесан”, а по самия текст работи и корейски редактор, Ким Се Уон. Това ме впечатли изключително много, тъй като вярвам, че трябва да се подхожда внимателно с чуждите култури, за да се запази автентичността им. Този жест показва всеотдайността на Анета Димитрова, Ирина Узунова, Ралица Манолова и Павлина Плачкова, които подбират и превеждат тези народни произведения, както и на отговорния редактор Вера Янчелова. Преводът е плавен и безупречен – имах усещането, че историите са писани първо на български, а не на корейски. Докато четях, думите ме върнаха години назад и ме срещнаха отново с детското ми аз, което тепърва започва да чете приказки.Не мога да опиша с думи колко красиво е това издание. Знаех, че ще го харесам още от пръв поглед, но не осъзнавах колко много ще ме впечатли всъщност. Твърдите корици, пищните илюстрации, страхотният подбор и превод на приказките, а също и поуките, които можем да извлечем от тях, правят “Корейски приказки” много по-специално и магично преживяване отколкото съм си представяла.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
