Преди няколко години ме заля една вълна и оттогава все се нося на гребена й. Корейската вълна, или Халлю*, сякаш търпеливо е изчаквала да ме връхлети в подходящия момент, за да си остана потопена в нея за постоянно. Дълго време бях заслепена от вълнуващата к-поп култура и не се интересувах в дълбочина от Корея извън популярните тенденции. Днес се старая да поправя грешката си и да опозная истинското й лице. Като отправна точка избрах да прочета колкото се може повече корейска литература.
„Корейски разкази. Антология ХХ век“ (изд. „Изток-Запад“) ми показа страна от историята на Корея, с която не се бях сблъсквала. Книгата събира в себе си творби от един от най-мрачните периоди в корейската история – Японската окупация (1910-1945). В прозата си авторите се опитват да избягат от наложената цензура, пресъздавайки чрез думите си действителността такава, каквато я виждат. Те са млади – повечето на възраст между 25 и 30 години, но тежките условия на живот са ги принудили да пораснат много бързо. Прозренията им са дълбоки, всеобхватни и способни да разтърсят из основи.
Събраните разказите са сурови и тежки за преглъщане. Героите се борят за място сред обществото, за досег с родната си култура, за достоен труд и препитание, но най-вече за оцеляване. Мизерия, насилие, глад, унижение – налага им се да понасят по много от всичко това, а да не изгубят разсъдъка си, е тяхна лична отговорност. Някои намират начин да се справят, макар и на висока цена. Други се движат в порочен кръг от пикове и спадове, с плаха надежда някой ден да изплуват. Трети залагат всичко, което имат, но то далеч не е достатъчно, за да промени каквото и да било. Трудно е да приемем, че такава е била реалността преди по-малко от сто години и можем само да се надяваме, че все повече ще се отдалечаваме от нея.
Клише ще е да кажа, че тези разкази не са за хора със слаби сърца, но е истина. Ако обаче искаме да опознаем една култура из основи, не можем да с затваряме очите пред части от историята й, които не ни харесват. След книги като тази чувствам как сърцето ме е станало по-силно и по-богато, макар да се свиваше, докато отгръщах страниците.
*Под “Корейска вълна” се разбира нарастването на популярността на южнокорейската култура в световен мащаб от 90-те години насам. Халлю започва от разпространението на корейски драми и корейска поп музика в Източна, Южна и Югоизточна Азия и от регионално развитие се превръща в глобален феномен, пренесен чрез интернет и социалните медии. От началото на XXI век Южна Корея е основен износител на популярна култура и туризъм и тези отрасли са значителна част от процъфтяващата й икономика.
