Случаят „Георги“ вече е затворен, а мъркащият приятел на библиотекарите в Пловдив може да остане сред лавиците от книги и да радва служителите и потребителите с изтънчения си вкус, това става ясно от решение на дирекционен съвет, свикан в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.
Появил се пред вратите на културната институция преди около година, още наричаният Жорко, едва ли е подозирал, че само за няколко дни ще се превърне в най-обсъжданата котка в библиотека, а пловдивчани ще се „изправят на нокти“ в дискусията дали четириногият да бъде изгонен от книжното си убежище.
Жорко открил своето място след години самота и скитане из улиците на Пловдив. Персоналът се привързал към него, приютил го и започнал да го обгрижва, като свой любимец. Котаракът също бързо свикнал с новия си дом, обичал да се излежава и да не притеснява читателите, като се оказва, че любимото място за дрямка било около българските класици.
Когато управата на библиотеката обаче разбрала за неговото присъствие, директорът Димитър Минев наредил котката да бъде премахната от обекта, като му се намери нов дом. И въпреки че преди век в сградата е имало “котки на щат”, на които официално е осигуряван дневен порцион храна, директорът е категоричен, че Гого трябва да напусне, за да не пренася зарази, както и да не притеснява читатели, които имат алергия към котки.
В защита на Георги веднага са инициирани 3 петиции, а случаят доведе до ожесточени коментари по темата.
Няколко дни по-късно обаче от становище на дирекционен съвет на библиотеката става ясно, че е извършена „проверка на нормативно-административните основания за присъствието на приютеното от служителите животно в обществена институция като НБИВ, която е на разпореждане на Община Пловдив. Беше направено запитване и до специализираните органи като Общинско предприятие „Екоравновесие“, РЗИ Пловдив и т.н.“
Решението на Дирекционния съвет е следното: Котаракът ще продължи да бъде обгрижван в библиотеката от отговорни за това служители, за да се гарантират ветеринарномедицинският му статус и санитарните норми.
И сега, век по-късно, библиотеката отново има котка, което със сигурност не е прецедент в световната практика.
Вижте още: „4 котки, които живеят щастливо в библиотеки [галерия]“.
