По принцип селф хелп книгите не са моето четиво, защото имат тенденцията да ме отегчават (отказвам да се превърна в най-добрата версия на себе си и това си е). „Кради като артист“ (изд. AMG Publishing) обаче ми изглеждаше изключително симпатично заради нестандартния си формат, разчупеното си оформление и най-вече заради творческата си тематика, та затова решението да я прочета ми отне около секунда.
Преполагам, че първото, което гъделичка любопитството ви, безспорно е заглавието. Да не би американският писател и артист Остин Клиън да насърчава плагиатството?! Не, нищо подобно, разбира се. Клиън съвсем отрано поставя категорично разграничение между концепциите за „артистичната кражба“ и престъплението. В първия случай използваш любимите си творби и автори като вдъхновение, като основа, над която фантазията ти да надгражда и която впоследствие да превърнеш в нещо изцяло твое. Виж, в противния случай директно си присвояваш чуждия труд, което е напълно недопустимо, откъдето и да го погледнеш.
Теорията за добронамеренето взаимстване на идеи всъщност е доста освобождаваща. Сигурна съм, че всеки, който някога се е занимавал с изкуство, може да потвърди, че е започнал да твори под съзнателното или несъзнателното влияние на идолите си – на стила им, на предпочитаните им мотиви и похвати, на начина, по който изграждат образите си и обрисуват световете си… Това произтича от факта, че се припознаваме в техния глас и усещаме как той пробужда заложеното в нас любопитство към определени теми. Като цяло обаче Клиън ни провокира да крадем не само от фаворитите си, но и от всичко в заобикалящия ни свят, което сметнем, че говори нашия език.
Авторът обаче не спира дотам, а споделя личния си опит относно живота на един артист – от самия творчески процес, изграждането на работно пространство и канализиране на вдъхновението, през завързването на полезни контакти, до организирането на времето и финансите. Нищо в книгата не звучи назидателно или възвишено, а е съвсем простичко и логично.
Остин Клиън (снимка: austinkleon.com)
Най ми допадна главата, свързана с отлагането и разтакаването – този бич за лесно разсейващата се половина от човечеството, който според Клиън всъщност не е толкова зловреден, колкото сме свикнали да го възприемаме. Искрено се посмях на следния откъс:
Дай си време да се отегчиш. Веднъж чух един колега да казва: „Когато съм зает, оглупявам“. Нима не е вярно? Творческите личности имат нужда просто да седят и да не правят нищо. Някои от най-добрите идеи ми хрумват, когато съм отегчен, затова никога не нося ризите си на химическо чистене. Обичам да гладя – толкова е отегчително, че почти винаги ми хрумват добри идеи. Ако са ти свършили чиниите, измий чиниите. Направи наистина дълга разходка. Гледай в една точка в стената, колкото можеш по-дълго. Както казва художничката Майра Калмана: „Избягването на работата е начин да фокусирам мислите си“.
При споделянето на идеите си Клиън залага на изключително ефективна формула за приковаване на вниманието – кратки глави, точни послания, поднесени със закачлив тон, и щипка запомнящи се цитати от известни творци за цвят. Огромна роля за бързото прехвърляне на страниците и лесното възприемане на информацията играе и креативният дизайн. Тук е редно да се отбележи чудесната работа, която Стоян Атанасов от „Kontur Creative“ е свършил при адаптирането на оригиналното оформление към българското издание.
Според мен „Кради като артист“ би била прекрасен подарък за някой млад човек, например тийнейджър или студент, който има талант и иска да се посвети на творчеството, но не знае откъде да започне или как да впрегне усилията си. Неподправеният и откровен стил на Клиън в комбинация с готините илюстрации и колажи биха дали на неориентираната артистична душа практически насоки и съвсем лесно приложими напътствия за развитие. Съмнява ме опитният нинджа да намери нечувани прозрения за себе си и труда си вътре, но книгата си остава много приятен и ратоварващ наръчник, от който биха могли да се откраднат доста добри идеи ;)
Още едно ревю за книгата можете да прочетете в блога „Books Are Magic“.
