„Още едно цветно изригване изобрази мислите на Ани на екрана. Мей се пресегна и докосна челото й, изумена от разстоянието, което поставяше тази плът помежду им. Какво се случваше в тази нейна глава? Толкова е дразнещо, помисли си Мей, да не знаеш. Това си беше чисто оскърбление, ощетяване на нея и света. Щеше да засегне тази тема пред Бейли и Стентън или направо пред Бандата на четирeсетимата възможно най-скоро. Трябваше да си поговорят за Ани и за мислите, които се въртят в главата й. Защо да не могат да знаят какви са? Светът го заслужаваше и не можеше да чака.“
В последната сцена от антиутопията на Дейв Егърс „Кръгът“ (изд. „Жанет 45“) Мей Холанд стои до леглото на приятелката си Ани, която от известно време е в кома. Ани, която е част от мениджърския екип на най-голямата технологична компания в света – „Кръгът“, от няколко месеца е „прозрачна“ и целият й живот се излъчва на живо онлайн. Като нея са редица политици, мениджъри на големи компании, световни лидери, които искат да покажат честността си и с това да преборят корупцията по целия свят. Ани обаче е в кома и единственият шанс на Мей да запази нормалността си отива със загубата на съзнание на приятелката й…
Воден от три основни характеристики на човешката природа – стремежът към постоянно развитие, манията за контрол и вродения ексхибиционизъм, – този роман описва накъде сме се запътили, ако не овладеем технологичната вълна, или поне я оставим в ръцете само на една компания.
„Кръгът“ на Егърс обаче е по-скоро убождащо предупреждение, отколкото захапващо. Подходът „шок и ужас“, който обикновено виждаме в антиутопиите, тук е заменен с тактилност и дори тишина – по-скоро усещаш сърцебиенето на героите във важните моменти, отколкото напрегнат музикален фон (дори си представям екранизацията с Ема Уотсън и Том Ханкс през 2017 г. да бъде без саундтрак, колко му е!). Точно както малките ни желания бавно и постепенно се превръщат в големи обсесии. Макар че аз, признавам, не успях да се уплаша особено…
Всичко започва с иновативна идея на младеж с български корени – Тай Господинов (препратка към Джон Атанасов, разбира се, макар тук да сме по-скоро в близкото бъдеще), който създава социална мрежа толкова привлекателна и лесна за ползване, че много скоро редица услуги са интегрирани с нея в помощ на милиарди потребители по света. Компанията се разраства, Тай намира правилните партньори, които да я управляват – на средна възраст, харизматични и с много опит и идеи, а самият той никога не застава под светлината на прожекторите.
Самите ние се включваме в момента, в който Мей Холанд се присъединява към „Кръгът“, подкрепяна от Ани по целия път към превръщането си във важен служител. Проследяваме цялата метаморфоза заедно с Мей и дори сме на границата заедно с нея да направим важното решение – да спасим ли света от тази технологична лудост, или кредото „ТАЙНИТЕ СА ЛЪЖИ. СПОДЕЛЯНЕТО Е ГРИЖА. ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ Е КРАЖБА“ ще ни вкара в онзи доброволен „Биг Брадър“, към който човечеството с желание върви.
Бавното и спокойно движение на разказа в романа обаче не означава, че Егърс не е изградил характери – о, напротив, в „Кръгът“ има дори класово разслоение от технологичен тип, което е притеснително още в самото си загатване. Но очевидно е неизбежно – отчуждаването на Тай от собствената му компания, загубата на контакт на Мей с родителите й, бившето й гадже антиконсумерист, което отива да живее в гората… Нашата хиперсвързаност си има цена.
Изненадващ се оказва подходът в книгата да няма „лоши“ – всички главни герои са положителни, работещи за технологичния напредък на човечеството. Просто накрая техните лични идеи за „свързаност“, „задружност“ и „прозрачност“ довеждат тринадесетте хиляди служители на „Кръгът“ да имат по 7-8 екрана на работните си места, да са задължени да следят всеки от тях и в крайна сметка да споделят всичко за живота си. А „Кръгът“ е бъдещето – общност от ранни последователи (early adopters) с достъп до най-новите технологии, чието поведение бързо се превръща в тенденция и се мултиплицира по целия свят в рамките на месеци. Да, очевидно това е, което ни чака, ако не сме внимателни – чувствайте се предупредени!
Текстът е публикуван първо в сайта „Терминал 3“.
