Едно от последните предложения на “Orange Books” e първата книга на Джон Кори Уейли, която се издава на български език. Той е носител на Националната награда за литература на САЩ за младежка литература. Без угризения на съвестта мога да заявя, че корицата, която са избрали от издателството, ми допадна най-много от тези, с които досега е излизал романът в други държави. Тя ни дава и първия досег до любимото безопасно място за главния герой.
Соломън Рийд е шестнайсетгодишно момче от Ъпланд, Калифорния, което от три години не е излизало от своя затвор – къщата на родителите си. Той страда от психологично разстройство, наречено „агорафобия“. Това е състояние, което кара болния да изпитва страх от пребиваване на публични места, на които има голямо струпване на хора, защото може да получи поредния панически пристъп и да изпадне в неловка, неконтролируема и безпомощна ситуация пред очите на околните.
Поради тази причина Соломън се затваря вкъщи. Паник атаките не са нещо непознато в нашия забързан, полудял свят. Цели петнадесет на всеки хиляда души страдат от честите им прояви, а голяма част от изпитвашите ги се превръщат в агорафоби, точно като нашия главен герой.
Тези хора нямат нужда от съвети като „Всичко е само в главата ти, стегни се“, защото са напълно наясно доколко имагинерни са страховете им, но не могат да се преборят със съществуването им. Не това и трябва да направят. Единственото, което ще ги избави, е да не се плашат от пристъпите си, а да ги приемат и да изучават реакциите на тялото си така, сякаш ги наблюдават през погледа на страничен човек, за да видят как кулминацията на собствения им ужас се претопява във времето и пространството.
Те обаче имат нужда от някой като Лиса Прейтър. Тя е амбициозно и умно хлапе, чиято цел е да напусне скучния малък град, в който е родена. Смята да я постигне, като успее да влезе във втория най-добър университет на Източното крайбрежие, понеже знае, че там ще бъде отличничка в групата си, но не е толкова сигурна, че така ще бъде и в първия. Прейтър е интересен персонаж – точно нейното поведение задава въпросите в книгата и кара читателя да се лута между „виновна“ и „невинна“. Да й прости ли, за да я заобича, или знае, че всъщност няма за какво да й прощава? Нейното спасение, бягството от родния й град, зависи от спасението, което тя самата може да предложи на смахнатото момче от фонтана, което помни и винаги й е било симпатично, още преди да го запомни цялото училище.
Джон Кори Уейли (сномка: johncoreywhaley.com)
Условието за кандидатстване е есе на тема „Личният ми опит с психичните заболявания“, а нейното решение е да разкаже как е успяла да помогне на своя съученик. Преди за първи път да се озове на входната му врата, те са двама напълно непознати, а Лиса все още не знае, че желанието й да помогне на новия си приятел ще се окаже поне толкова силно, колкото да постъпи в мечтания университет.
Разбира се, в историята са намесени още персонажи, като най-важният от тях е гаджето на момичето – Кларк. Тя го въвлича в своите планове, запознава го със Соломън и между двете момчета се ражда истинско приятелство, в компанията на което Лиса понякога се чувства малко излишна, защото не е чак такъв фен на „Стар Трек“, каквито са те двамата.
Не липсват и персонажи, които да създават напрежение в бездруго сложната ситуация, нито пък още странности, които главният герой да разкрие за себе си. По повод на последните, новата му приятелка заявява:
Това са просто два от хилядите факти за теб. Престани да се оприличаваш единствено с тях.
Така е – ние, хората, сме изтъкани от най-различни неща, които смятаме, че ни определят. Но истината е, че всъщност сами си избираме какви да бъдем, какво да правим, коя да е нашата истина, кои да са нашите „факти“. Ето защо трябва да опознаем страховете си и да се сприятелим с тях, за да ги превъзмогнем. Само те ще ни помогнат да надскочим себе си и ще направят така, че утрешното ни Аз да струва повече от днешното.
Харесвам книги, които разказват за психичните разстройства на хората, затова и много бързах да се сдобия с тази и да я прочета. Не ме подведе, не съжалявам за избора си и времето, което й отделих. Книжката е сравнително малка, чете се лесно и бързо, защото художествената реч не е неразбираема и досадна (каквато можеше да е в някой учебник по психология), а съвсем лека, обрана и завладяваща с историята, която разказва.
Препоръчвам „Крайно нелогично поведение“, защото я възприех като още едно стъпало към изграждането на толерантността, която всеки от нас заслужава да получава, но трябва да се научи и да дава.
Още ревюта за романа можете да прочетете в блоговете „Books are Magic“ и „Дневникът на един книжен тигър“.
