Текстът първоначално е публикуван в личния блог на автора Bad apple
Когато се събуждам в 5 и 30 сутринта, първото нещо, за което си мисля, е прасковената вода за пиене на бюрото ми. Не звучи много вдъхновяващо, но пък въпросният продукт е едно от по-добрите неща, които съм открил за краткия си престой в Япония до момента.
Както и да е. Денят е предназначен за щъкане около Умеда – т.нар. „втори център“ на Осака, което за нашите мащаби си е баш няколко пъти софийски център. Започвам с приятен отскок, включващ някоя и друга прегръдка, и се мятам с Ванката по влаковата линия. (Важното е, че не на нея, нали).
Вече по към обяд, второто и третото нещо, което си мисля, са: 2) японските жени действително знаят как да се поддържат (но не отговарям какво ще стане, ако им разкараш целия грим и лещи) и 3) същите носят обувки на токчета като пълни кретени. Гледайки сърцеразбиващото лашкане на глезените им под далеч небиблейски ъгли, нещо ме стиска за топките и искам да заплача насред кръстовището.
За да избягам от 9 до 15-сантиметровия апокалипсис, се ръгвам в Кинокуния, което предполагам е нещо като Хеликон х Бууктрейдинг х Сиела, просто заради мащабите си. А те са огромни.
-
- При задаване на въпросното заглавие, получавате ето такъв билет, който ви показва точната локация на книгата в книжарницата. Не просто до рафт, ами до ред и позиция
-
- Из книжарницата има „апарати“, на които може да търсите заглавието, което ви интересува. Все пак лесно може да се затриете за някой и друг час там
-
- Всъщност, ето това издание на „Хроники на птицата с пружина“ в прекрасно опакована литературна кутия ми грабна окото. Страхотна работа
-
- Тук говорим и за японска литература на английски, включително бая разновидност на романите на общоизвестния Харуки Мураками
-
- Нека сме си честни: японците са известни с покъртителното си ниво на английски, и има защо. В Кинокуния обаче се засича солидно количество чуждестранна литература, която ми ласкае окото (главно защото съм доста далеч от способността да чета на японски). Малка част от нея (доста внимание на Ю Несбьо, явно)
-
- Естествено, има и достатъчно манга рафтове за тези, които се кефят на въпросното изкуство.
-
- Но при С-тата, гамата кривва малко встрани.
-
- При някои от Е-рафтовете забелязваме хегемония на бялото
-
- Така например изглеждат само две от ‘буквите’, съставляващи книжарницата
Пазаруването в Кинокуния завършва добре, когато:
-
- а) изтряскате едно такояки (грубо казано, пържени топки, пълнени с октопод и някоя и друга съставка вътре)
-
- б) съвсем случайно намерите каширан малък храм сред мегаполисния втори център на баш центъра на Кансай.
Александър Димитров е фрийлансър и упорито го влече към особеностите на азиатските общества (особено Япония), киберпънка и качествената литература. Не харесва Instagram частта на интернет културата, но се побърква от кеф по възможностите за качествена комуникация и работа с хора от цял свят, които дигиталната среда предлага. Сашо беше част от стажантската ни програма преди 2 години, а в момента сбъдва една своя мечта като учи в Япония. Повече от него може да следите в блога Bad Apple и във фейсбук страницата му, където освен впечатления и лични мисли, може да намерите и негови разкази и поезия.
Не пропускайте да прочете и интервюто му в нашата рубрика „Как четеш?“
