fb
КнижарницитеКнижни пътуванияСпециални

Кратък поглед към най-голямата верига книжарници в Япония (галерия)

2 мин.

Текстът първоначално е публикуван в личния блог на автора Bad apple

Когато се събуждам в 5 и 30 сутринта, първото нещо, за което си мисля, е прасковената вода за пиене на бюрото ми. Не звучи много вдъхновяващо, но пък въпросният продукт е едно от по-добрите неща, които съм открил за краткия си престой в Япония до момента.

Както и да е. Денят е предназначен за щъкане около Умеда – т.нар. „втори център“ на Осака, което за нашите мащаби си е баш няколко пъти софийски център. Започвам с приятен отскок, включващ някоя и друга прегръдка, и се мятам с Ванката по влаковата линия. (Важното е, че не на нея, нали).

Вече по към обяд, второто и третото нещо, което си мисля, са: 2) японските жени действително знаят как да се поддържат (но не отговарям какво ще стане, ако им разкараш целия грим и лещи) и 3) същите носят обувки на токчета като пълни кретени. Гледайки сърцеразбиващото лашкане на глезените им под далеч небиблейски ъгли, нещо ме стиска за топките и искам да заплача насред кръстовището.

За да избягам от 9 до 15-сантиметровия апокалипсис, се ръгвам в Кинокуния, което предполагам е нещо като Хеликон х Бууктрейдинг х Сиела, просто заради мащабите си. А те са огромни.

Пазаруването в Кинокуния завършва добре, когато:

Александър Димитров е фрийлансър и упорито го влече към особеностите на азиатските общества (особено Япония), киберпънка и качествената литература. Не харесва Instagram частта на интернет културата, но се побърква от кеф по възможностите за качествена комуникация и работа с хора от цял свят, които дигиталната среда предлага. Сашо беше част от стажантската ни програма преди 2 години, а в момента сбъдва една своя мечта като учи в Япония. Повече от него може да следите в блога Bad Apple и във фейсбук страницата му, където освен впечатления и лични мисли, може да намерите и негови разкази и поезия.

Не пропускайте да прочете и интервюто му в нашата рубрика „Как четеш?“

[ + ]