На първия ми семинар по Постколониална литература преподавателят ни подтикна да разсъждаваме върху аргумента, че „личното е винаги политическо и обратното“. Като пример посочи „Крехко равновесие“ на Рохинтън Мистри – един от финалистите за „Ман Букър“ през 1996 година. След като прочетох романа, отново и отново се връщах към тази мисъл, понеже осъзнах колко е правилна, що се отнася до него. Няколко години по-късно „Крехко равновесие“ вече има българско издание благодарение на издателство „Лабиринт“. С удоволствие реших да се върна към една от най-въздействащите книги, на които някога съм попадала.
Голяма част от сюжета се развива през месеците на „Извънредното положение“, наложено от тогавашната министър-председателка на Индия Индира Ганди. През 1975 година тя е обвинена в избирателни нарушения и получава нареждане да подаде оставка. Вместо това Ганди въвежда извънредно положение в цялата държава за деветнайсет месеца, задържа поста си и прокарва редица мерки – медиите са цензурирани, опоненти и протестиращи изчезват безследно или са хвърлени в затвора, и е въведена масова стерилизация за ограничаване на раждаемостта, обхващаща над осем милиона души, която често се изпълнява насилствено и в нехигиенични условия.
Именно в тази безмирна и изпълнена с корупция и бедност Индия, в един натоварен влак, забавен от поредното самоубийство на релсите, Ишвар и неговият племенник Ом се срещат с младия студент Манек. Оказва се, че пътуват за едно и също място – апартамента на вдовицата Дина. Тя е решила да отдаде стая от апартамента си на Манек и да наеме Ом и Ишвар като шивачи в голяма компания за износ на дрехи, понеже нейното зрение не ѝ позволява да шие. Дина е студена и предпазлива, а Манек – учтив и приветлив към всички. Ом и Ишвар са отчаяни за работа и в очите на студента изглеждат като хора, прегладнели за малко добро отношение.
Рохинтън Мистри (източник: Goodreads)
Мистри ни връща назад към историята на всеки един от главните герои. Зад затворената фасада на Дина се крие измъчена жена, която се бори да живее независимо и жалее по изгубения си съпруг. Ом и Ишвар са избягали от родното си място, където са били част от най-нисшата каста в Индия. Кастовото разделение е забранено със закон, но реалността е друга и никой не може да прости на бащата на Ишвар, че е пренебрегнал кастата си, като е дал на децата си да чиракуват за шивачи – недопустима постъпка, заради която страда целият му род. Манек пък е момче, израснало на чист въздух в планината – обгрижвано, глезено и обичано. Сблъсъкът му с мизерията и терора през студентството му бавно, но сигурно го въвлича в състояние на депресия, което застрашава да го погълне. Въпреки това той е обичлив и състрадателен и превръща себе си, Дина, Ишвар и Ом от четирима непознати в семейство, посрещащо всеки нов удар заедно.
Междувременно Мистри ни запознава с редица второстепенни герои от различни социални и религиозни общества на Индия. Те са изключително впечатляващи и интригуващи сами по себе си и направо заслужават отделно ревю. Всички тези образи изграждат роман, в който всеки носи последиците от тежкото си минало и никой не е толкова добър, лош, слаб или силен, колкото изглежда.
„Крехко равновесие“ не се чете лесно. Нечовешките мъчения, които преживяват героите, са трудни за преглъщане, особено когато осъзнаем, че не са литературна измислица, а реалността в Индия през XX век. Мистри описва терора без излишна емоция, като нещо нормално и ежедневно, което го прави още по-болезнен за понасяне. Въпреки това ми беше невъзможно да оставя романа – след всеки ужас отгръщах страницата с надежда, че проблемът ще бъде решен, че персонажите ще се спасят, че доброто ще уравновеси лошото. Всеки малък момент на щастие ми носеше искрена радост.
Мистри си служи с удивителни метофори и символизъм, за да илюстрира идеите си. В една такава любима сцена Дина показва одеялото, което е съшила от парчетата плат, останали от работата на Ом и Ишвар. Героите го разглеждат заедно и споделят с какво са запомнили всяко от парчетата. Дина предлага да разшие едно от тях, което поражда лош спомен, но Ишвар я спира, като ѝ припомня, че то е пришито до други, които го връщат към щастлив момент – цялото одеяло е много по-важно от едно квадратче нещастие. Героите подхождат със същия оптимизъм и към собствения си живот.
Като курсова работа по същия предмет трябваше да предам есе, коментиращо равновесието в романа – колко крехко наистина е то, има ли го, достижимо ли е изобщо. Моят отговор беше не. „Крехко равновесие“ не е книга за баланса между доброто и злото, щастието и болката, а история за надеждата за подобно равновесие, за борбата да го постигнем, която не спира до последния ни дъх. Невъзможно е да поставим знак за равенство между неописуемите мъчения и редките поводи за радост, но именно този дисбаланс ни учи да оценяваме щастието в малките неща.
Силните персонажи на Мистри оцеляват насред цялата лошотия, нагаждат се към новото си състояние, самоиронизират се, шегуват се едни с други и дори когато остават без нищо подават ръка на тези в по-затруднено положение от тях. Онези, които не могат да се борят, биват пометени. И да, разбрах думите на преподавателя ми за личното и политическото – именно политиката на деня определя кой си ляга в безопасност и се събужда като враг на държавата, кой има дом на единия ден и се озовава на улицата на следващия. В една безмилостна игра на шах героите на Мистри са невинните пешки, които се опитват да доживеят поне още една чаша чай.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
Още едно ревю за „Крехко равновесие“ прочетете от Христо Блажев в „Книголандия“ и от Антония Апостолова в „Литературни разговори“.
