В рамките на кампанията ни „Проект 48“ всяка седмица споделяме с вас полезни материали, които разглеждат ключови елементи на медийната грамотност. В условията на пандемия виждаме, че фалшивите новини представляват реална заплаха за здравето на хората, защото затрудняват изключително много координацията на общественото поведение в посока преодоляване на здравната криза. В статията си за сайта на BBC Елизабет Сигер – докторант в Департамента по история и философия на науката към университета в Кеймбридж и научен асистент в Leverhulme Centre по програма за изследване бъдещето на интелекта, смята, че сме изправени пред нова заплаха на глобално ниво. Термините „национална сигурност“ или „киберсигурност“ вероятно звучат познато. Но какво е „епистемична сигурност“? Ако обществата я загубят, ще трябва да положат огромни усилия, за да се справят с някои от най-тревожните кризи на 21-ви век – от пандемии до климатични промени.
Предлагаме ви превод на статията на Сигер.
Пандемията от COVID-19 разкри нещо важно: много е трудно да се координира поведението на дадено общество, дори по въпроси на живот и смърт. Вземете обществената реакция към ваксините. За да бъде победен коронавирусът в световен мащаб, е необходимо по-голямата част от населението да се съгласи да се ваксинира, а малко демократични правителства биха направили това задължително. В същото време се наблюдава значително недоверие към ваксините по цял свят. Ако тази група остане достатъчно голяма, това ще изложи на риск един от най-успешните начини за справяне с пандемията. Отказът на отделните индивиди засяга всички, дори ваксинираните.
Това е една от постоянно съпътстващите теми на пандемията. В даден момент служители на общественото здравеопазване и политици се опитват да убедят хората да правят неща, които биха били от полза както за тях самите, така и за техните общности – от социална дистанция до носенето на маски. Голяма част от тях се вслушват в препоръките, но има и такива, които са по-склонни да се съпротивляват. Фалшивата информация относно ваксините и безсмислените лечения, както и безпочвените слухове за произхода на COVID-19 направиха организацията на общественото поведение изключително сложна.
Такава противоречива реакция на мащабно световно събитие показва тревожна тенденция, която не вещае нищо добро по отношение на други възможни кризи през 21-ви век, като бъдещи пандемии или климатични промени. Става все по-трудна задача всеки един от нас да бъде добре информиран. С други думи, дори когато знаем какво да направим, за да спасим света, една деградирала и ненадеждна информационна екосистема би попречила на това.
Наскоро в доклад, публикуван от британския институт „Алан Тюринг“, аз и мои колеги твърдим, че тази промяна представлява нищо по-малко от заплаха за глобалната сигурност. Понятията „национална сигурност“ или „киберсигурност“ са вече отдавна в обръщение, но ние настояваме, че трябва да се обърне повече внимание на епистемичната сигурност, защото без нея обществата ни няма да са способни да посрещат тежки кризи, каквито може би ни очакват в бъдеще.
Ако сигурността на дома ни означава да опазим собствеността си, финансовата сигурност – парите си, националната сигурност – страната си, то епистемичната сигурност означава да опазим знанието и критичното мислене.
Епистема е понятие от гръцката философия, което означава „знание“. Следователно епистемичната сигурност включва увереност в реалните ни познания, способност да опровергаем безпочвени и неверни твърдения и устойчивост на нашите информационни системи срещу епистемични заплахи като фалшивите новини, например.
В доклада ние разглеждаме възможните мерки за противодействие и някои области на изследване, които могат да помогнат да опазим епистемичната сигурност в демократичните общества. Но в настоящата статия ще се ограничим до четири ключови тенденции, които допринасят за изостряне на проблема и нарастващата неспособност на обществата да реагират на належащи предизвикателства и кризи.
Дефицит на внимание
Още през 13-и век – доста преди изобретяването на печатната преса в Европа, учени вече се оплакват от информационно претоварване. През 1255 г. доминиканският монах Винсент от Бове пише за „множеството от книги, краткостта на времето и изплъзващата се памет“.
Интернет обаче направи по-лесно достъпни откогато и да било огромни количества неверифицирана информация, сред които е трудно да се отсеят парченцата истина от лъжата. Нашият ограничен капацитет на внимание просто не стига за това. Съчетанието на тези два фактора води до ожесточена борба за привличане на интереса ни, в условията на която правителства, журналисти, групи по интереси и други трябва да се състезават за кликове.
За съжаление, някои от най-ефективните стратегии за привличане на вниманието се обръщат към емоциите на хората и техните убеждения, а те не са особено надежден помощник в рационалната преценка.
Приятелски балони и ограничено мислене
Особено тревожно последствие от ограничения капацитет на внимание е формирането на „приятелски балони“, през които се филтрират споделени твърдения и убеждения, а противоположните възгледи остават извън тях.
Когато хората са претоварени с информация, те естествено предпочитат да обръщат повече внимание на съмишленици, отколкото на непознати хора. В социалните мрежи е по-лесно от всякога да създаваш или да се присъединиш към общности, обединени от сходни възгледи.
Епистемичните последствия от тези балони се наричат „ограничена рационалност“. Тъй като знанието лежи в основата на рационалното мислене и взимане на решения, ограничаването на достъпа до експертна информация намалява и способността ни да разсъждаваме трезво.
Противници и гафове
Сега е по-лесно от всякога да предлагаме или да достигнем до информация. Но същите тези технологии улесняват хората да разпространяват, било то умишлено или не, невярна или подвеждаща информация.
В определени случаи отделни личности, организации или правителства умишлено и злонамерено манипулират информацията, за да заблудят нейните потребители и да ги накарат да формират погрешни заключения. Те организират целенасочени атаки, за да подтикнат хората към действие, базирано върху невярна или заблуждаваща информация. Например в една политическа кампания може да бъде използвана дийпфейк технология, за да се изфабрикува уличаващо видео на политическите противници с цел манипулиране на изборите.
Има друга група хора, които добронамерено разпространяват грешни или необосновани твърдения, или допускат неволни „гафове“. Например, специалист по ваксините, предпазлив по отношение на страничните им ефекти и с резерви към здравните институции, може да направи по време на интервю добронамерен, но будещ тревога коментар, който след това се подема от социалните медии и се разраства в антиваксърска кампания.
Подкопаване на доверието
Човешките същества са развили интуитивни техники за преценка кога да вярват на другите. Например по-склонни сме да се доверим на някого, на когото вярва голяма група хора, а още по-склонни сме да вярваме на човек, който е част от нашата общност – знак, че споделяме сходни ценности. В преценката си взимаме под внимание също така езика на тялото, интонацията и езиковите модели. Тези стратегии не са безпогрешни, но в общи линии служат добре на човечеството.
Модерните информационни технологии обаче са в състояние да изкривят тези техники. „Приятелските балони“ раздуват малко популярни мнения до голяма видимост и подвеждат хората да мислят, че тези мнения са много по-разпространени. Това може да е за добро, когато гледната точка на дадена малцинствена група трябва да бъде чута, но имаме проблем в случаите, когато речта на омразата и екстремистки изказвания се представят за масово споделени.
Някои технологии успяват също така да заблудят подсъзнателната ни нагласа да търсим признаци на честност или неискреност в гласа и жестовете. Изкуствено модулираната реч или дийпфейк видеата успешно притъпяват способността ни да уловим фалша.
Какво ни очаква в бъдеще?
За онези, които са готови да положат повече усилия, богатата и балансирана медийна „диета“ е по-достъпна откогато и да било. Да си добре информиран обаче често се оказва привилегия, изискваща време и ресурси, с които не всички разполагат. Затова когато става дума за комплексни предизвикателства като COVID-19, за които са необходими навременни решения и координация на мащабни колективни действия, е важно да помним, че смислените здравни препоръки и безопасните ваксини не са достатъчни. Необходимо е хората да повярват в решенията и да се доверят на институциите, които ги предлагат.
В нашия доклад разглеждаме различни варианти в случай, че не предприемем действия по тези проблеми. Един от най-лошите възможни прогнози нарекохме „епистемичен балон“. В едно такова бъдеще способността на мнозинството от населението да различи истината от лъжата ще бъде напълно загубена. Информацията ще е лесно достъпна, но хората няма да могат да преценяват дали това, което виждат, четат или чуват, е достоверно или не. И когато дойде следващата пандемия, общественото сътрудничество ще е невъзможно. Това е смразяваща мисъл, но COVID-19 ни показа, че сме по-близо до такъв сценарий, отколкото сме си представяли.
Заглавието и акцентите в текста са на редакцията на „Аз чета“.
Превод: Милена Златарова
Снимки в публикацията: Pixabay
Вярваме, че медийната грамотност е важна част от функционалната грамотност на всеки един човек – тема, по която „Аз чета“ работи близо 15 години. Затова ще се радваме да подпомогнете усилията ни, като подкрепите нашия „Проект 48“ – вижте как на този линк.
Вижте и останалите материали в специалната ни рубрика:
Наистина ли Бил Гейтс иска да ни чипира с ваксините срещу COVID-19
Защо фалшивите новини в TikTok са толкова успешни
Дийпфейк: кривото огледало на дигиталните медии
