“Бежанци” беше толкова впечатляващ дебют за Весела Ляхова в жанра на романа, че около премиерата на новата й книга “Квартал “Зона обиколна” (изд. „Жанет 45“) чухме твърде малко за самия сборник. Дори на корицата му издателите са предпочели да наблегнат на успеха на “Бежанци”. Действително това беше книга, която остави своя печат върху името на писателката и вдигна много високо летвата на очакванията към нея.
Опасенията от евентуално разочарование обаче са напълно излишни. В “Квартал “Зона обиколна” откриваме отново характерния за писателката задълбочен и внимателен подход към героите и ситуациите, в които попадат, а съвременната тематика ни помага да се дистанцираме от “Бежанци” и да оценим сборника по достойнство.
Разказите се преливат по много естествен начин един в друг, запазвайки своята самостоятелност. Жителите на един столичен квартал се срещат случайно, без да се познават – избрани мигове от стотиците малки сблъсъци, които понякога предопределят съдбите за години напред.
Те са от различни обществени прослойки, но попадат в ситуации, които ги извеждат от равновесие. Много от тях са унизени по някакъв начин – от старостта, от неосъществената реализация, от невъзможността да осигурят лечение и адекватна грижа за близките си. Те сякаш остават невидими в нашето ежедневие. Избираме да не ги забелязваме, засрамени от съжалението, което будят, от чувството на безсилие да променим живота им.
Тематика на разказите от сборника носи риск да подхлъзне писателя към баналност и сълзливост, но Весела Ляхова майсторски избягва това. Разпознах безпогрешно стила, който толкова ми допадна още в „Бежанци“ – изпипване на всяко изречение, внимание към детайлите, плътност на образите. Авторката харесва героите си и се отнася с уважение към тях. Тя наблюдава с интерес света около нас и независимо от писателските си пристрастия към историческия жанр, предлага своя поглед към съвременността.
Определено постижение на сборника е издържаното ниво на всички разкази, и все пак бих откроила „Късметлия“, „Траурист“, „Служебен автомобил“, „Петък вечер“, които особено много ми харесаха.
В „Квартал „Зона обиколна“ няма радост, но има много човечност. Не спестява болката, но и не угнетява. Зад цялата мъка ми се иска да видя светлинка – че сме тук, че не сме изгубили своята чувствителност. Понякога стига дори само да вдигнеш очи и да погледнеш към другия.
Прочетете още чудесното ревю на Христо Блажев в „Книголандия“!
