Музиката и книгите често са свързани с невидима нишка, дърпаща най-нежните струни в сърцата на малки и големи. Двете изкуства се съчетават перфектно, превръщайки всяко произведение, било то изпълнено на хартия или в звук, в спомен за цял живот.
Оригиналната литературна творба „Лешникотрошачката и царят на мишките“ е написана от Ернст Теодор Амадеус Хофман през 1816 г. Тя безспорно е най-популярното произведение на немския автор и през годините е вдъхновила редица музикални произведения, книжни и филмови адаптации. Сред тях най-ярко се откроява музикалното произведение на Пьотр Илич Чайковски, превърнато в балет от хореографите Мариус Петипа и Лев Иванов. Поставен пред публика на 18 декември 1892 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург (Русия), балетът жъне небивал успех.
Участник в това представление е и Джордж Баланчин, който става съосновател на Нюйоркския градски балет през 1948 г. и решава да постави на сцената му именно „Лешникотрошачката“. Неговата версия е представена пред публика на 2 февруари 1954 г. и се играе до ден днешен. Тъкмо тази версия на Хофмановата творба вдъхновява известната художничка Валерия Докампо да представи класическата музикална творба в картини.
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
