Можеш ли да си световен лидер, преминал всички граници (буквално и преносно), за да се изкачиш на този „трон“ и да жертваш цяла една планета заради собственото си дете? Готова ли е Земята ни да посрещне извънземна атака? А наясно ли сме изобщо с произхода на света ни, с произхода на човека?
Подобни въпроси си задаваме нерядко и също нерядко получаваме отговорите от неочаквани места в неочаквани форми. Този път отговаря Александър Ненов, когото познаваме добре като автор на няколко книги за онлайн бизнес и сигурност, с първия си фантастичен роман „Летящата планета“. Имайки предвид, че Ненов се самопубликува, това изглежда като поредното му предприемаческо начинание (за което може би ще четем в следваща книга). Гарантирам обаче, че романът по нищо не отстъпва на фантастична творба от български писател, публикувана от Топ 5 издателство у нас.
За какво става въпрос вътре – няколко десетилетия след днешния ден на Земята цари мир и разбирателство, градено върху тоталния отказ от технологиите и научните постижения. Един много извратен вариант на „зелената идея“ е победил, за да се възцари изцяло нов световен ред, в който начело стои генералният секретар на ООН. Докато цяла чужда планета не се появява на хоризонта с обещания за по-добро бъдеще.
И тук идва силата на романа на Александър Ненов – не е просто изчистеният стил, но и чувството за баланс в писането, допълнено от моралните дилеми на няколко нива, с които героите се развиват. Мразещият учените генерален секретар Дейвид Ленард може да загуби малкото си дете, ученият Исак Фишер се влюбва в дъщерята на най-големия си враг по време на смъртоносна мисия, а почти безразсъдната Андромеда Лъвлейс отвлича космически кораб, рамо до рамо със „зелен“ екстремист.
Ако всичко това беше обградено с десетки научни термини и новоизобретени джаджи, вероятно щеше да е чудесно за запален фен на научната фантастика, но да е несмилаемо за обикновения читател. В „Летящата планета“ Ненов се е предпазил именно от самоубийственото за всеки автор залитане в крайности, успявайки да прокара под някаква форма послания за опасности като нарастващия популизъм и дори фалшивите новини.
Разбира се, можеше и повече! Сюжетът има потенциал да бъде поне 350 страници, без да е излишно разтеглен; можеше да разберем много повече за историята на героите и конкретни случки, тук просто преразказани накратко; можеше да има и още повече драматизъм в ключовите моменти. Можеше… Но вероятно щеше да е друга книга.
Не пропускайте и представянето на „Летящата планета“ от Александър Ненов в София на 5 октомври от 19 ч. в Dada Cultural Bar на ул. „Георги Бенковски“ №10.
