Като малка имах една голяма енциклопедия, която обичах да препрочитам отново и отново. Именно от нея научих за Чарлс Линдберг – първият пилот, който през 1927 г. прекосява Атлантическият океан със своя едномоторен самолет, без да спира нито веднъж. Тогава запомних само фактите, но не се замислих какво ли би могло да стои зад този полет, какво е вдъхновило Линдберг за неговия авантюристичен подвиг. Днес, с помощта на Торбен Кулман аз успях да надникна зад тази история.
„Линдберг – приключенията на мишлето летец“ (изд. „Enthusiast“) ни разказва за едно малко любознателно мишле, което веднага ми стана симпатично, защото обичало да чете тайно книгите на хората. Един ден, след поредните му проучвания сред книгите, мишлето се връща у дома, за да открие, че всичките му приятели са изчезнали. Благодарение на вестниците, мишлето разбира за кошмарното изобретение, наречено капан за мишки. Изглежда, точно тези капани са прогонили неговите приятели, но къде ли биха могли да са те сега? Как къде? В Америка! „Всички мишки знаели историята за тази страна.“ 
Мишлето веднага се запътило към пристанището, но за съжаление, корабите били строго охранявани от гладните котки. За да се скрие от тях, мишлето влиза в един канал. Там, виждайки своите летящи роднини, прилепите, мишлето взима решение как ще стигне до своите приятели в Америка – ще се научи да лети!
След няколко неуспешни опита да измайстори подходяща машина и десетки бухали, които се оказват доста разярени преследвачи, малкото мишле все пак успява да се издигне във въздуха достатъчно дълго и високо, за да прелети океана. Гордият откривател бил създал самолет с парен двигател.
Скоро мишлето стигнало до далечната си цел – Ню Йорк, Америка. Там то намерило своите приятели. Наред с това, успяло да се превърне и в една много известна мишка, защото хората го били забелязали в небето. Новината за мишлето летец се разпространила бързо из цялата страна и всички били очаровани как „нещо толкова мъничко постигнало нещо толкова голямо“.
Сред хората, които се заглеждали в плакатите за едно авиошоу, наречено „Циркът на летящото мишле“, било и едно малко момче. Детето гледало с разтуптяно сърце плакатите и си мечтаело някой ден също да покори небето. Това момче бил малкият Чарлс Линдберг.
„Линдберг – приключенията на мишлето летец“ е една чудесна детска книжка не само заради историята, но най-вече заради своите прекрасни илюстрации. За мен те са много важна част от цялото, защото допълват случките в сюжета и ако са наистина добре направени, развихрят още повече детското въображение.
Тук е мястото да кажа, че Кулман завършва обучението си във Висшето училище за приложни науки в Хамбург именно с „Линдберг – приключенията на мишлето летец“, която е плод на детското му увлечение по чудатите изобретения и на интереса му към приключенските истории на авиацията.
Освен гореспоменатите чудесни илюстрации, друго, което ми допадна в книжката, са подходящият голям формат и твърдите корици. С други думи, това е едно луксозно издание, което би могло да бъде истинска наслада за всеки малък любител на книгите.
Още нещо, което ме изненада приятно, бе информацията в края на книгата, свързана с историята на въздухоплаването. Там можем да прочетем накратко за Ото Лилиентал, Братя Райт и Чарлс Линдберг. Всичко това прави „Линдберг – приключенията на мишлето летец“ една от онези великолепни книги, които имат потенциала да се запечатат трайно в детските авантюристични сърца. И в този ред на мисли, не мога да не се съглася с Вал Стоева, че тази книга е отлична идея за подарък.
Ако все още се колебаете дали да прочетете „Линдберг – приключенията на мишлето летец“, то бих могла да допълня, че книжката е носител на редица награди и се намира в класациите на 25-те най-добри книги за 2014 г. на Stiftungbuchkunst. А според School Library Journal „това е книга, която дядото чете на внука си, но не се знае на кого е по-интересна.“ :)
Още едно ревю за книгата можете да прочетете тук, както и при Христо в „Книголандия“.
Ето и трейлър на книжката:
