„Литературни 
есета“ (изд. „Colibri“) на Вирджиния Улф събира в себе си 25 слабо известни на българския читател текста, подбрани лично от преводачката Иглика Василева.
Искам да отбележа още в началото, че тези есета не са помпозни и трудноразбираеми, интелектуална поза и напудрени сложни думи, както много хора си мислят. Тъкмо напротив – през цялото време ще усещате авторката като събеседник, който ви разказва увлекателни истории на чаша чай. А тези истории освен че ще ви заинтригуват, ще попълнят и някои липси в литературната ви култура. Не че нещо, но дори и вашата да е огромна, Вирджиния Улф ще намери с какво да ви засрами.
Темата за женското писане, за феминизма и ролята на жената в обществото, разбира се, присъства. Вирджиния Улф е както застъпник на собствения си пол, така и съдник. И ми се струва, че е така и по други въпроси – гледа монетата от двете страни еднакво строго и прецизно. Ще я чуете по страниците как признава достойнствата на руската и френската литература, в сравнение с които нарича английската „още малко момче“. Безкомпромисна, с различно мнение и остроумен език, тя не се свени да говори с присмех за неща, за които не е прието.
Малко ни е трудно да си представим колко екстравагантно са звучали идеите й през 30-те години на миналия век. В наши дни е напълно уместно да говориш смело за всичко, за което искаш. В реда на нещата е да си жена и основното ти занимание да не е да метеш пода и да правиш бисквити. Но колко странна, модерна и свръхинтелигентна е била Вирджиния Улф за онова още консервативно общество?
Нека имаме предвид, че е отраснала в образовано семейство, дори самата тя получава образование, макар баща й да не намира смисъл жените да посещават лекции. Въпреки това й дава свобода да го направи (а на сестра й да стане проуча художничка), както и пълен достъп до библиотеката му, в която има книги, неподходящи за една млада дама. В есето „Лесли Стивън“ разказва подробно за характера на баща си и влиянието му върху нея. Из текстовете можете да откриете и малки любопитни факти за личността й, като например, че с първия си хонорар от рецензия на книга си купува… персийска котка!
Вирджиния Улф (снимка: wikimedia.org)
Трудно ми е да не мисля за нейната съдба, докато чета есетата. Виждам я съвсем ясно как говори за женското писане, елизабетинците, ролята на автора, за модерните поетични форми, за обвързаността между автора и политиката, психологията в руската класическа литература, Шекспир и какво ли още не… вадих си цитати до един известен момент, но скоро осъзнах, че ще се наложи да препиша цялата книга. Изключително актуални са темите, които засяга, плод на немалко дебати и в наши дни.
Днес историкът не пише за Древна Гърция или за Древния Рим, а за Германия и Испания в настоящето; биографът описва живота на Хитлер и Мусолини, а не на Хенри VIII или Чарлс Лам; в лириката си поетът говори за комунизъм и фашизъм; романистът не пресъздава личния живот на героите си, а обръща поглед към тяхната социална среда и политически убеждения.
Една от най-ерудираните английски авторки неслучайно е била нареждана сред „четиримата влъхви на модернизма“, заедно с Кафка, Джойс и Пруст. Гарантирано книжно удовлетворение!
Прочетете и ревюто на Темз в „Книжно: на по книга, две“.
