fb
Ревюта

„Как Пруст може да промени живота ви“ – фината мъдрост на един гений

5 мин.
Kak Prust mozhe da promeni zhivota vi Alen dio Boton

Kak Prust mozhe da promeni zhivota vi Alen dio Boton„Навярно девизът на Пруст е бил N’allez pas trop vite (Не бързайте толкова). А предимството от това да не се бърза прекалено, е във възможността светът междувременно да стане по-интересен.“

Няма по-странна птица от писателя, особено от гениалния писател. Повечето от тях са оставили толкова интересни биографии зад себе си, че няма изгледи скоро да ми омръзне да ги препрочитам. Само че да изпитваш възхищение от творчеството на даден автор и реално да общуваш с него са две съвсем различни неща. Подозирам, че голяма част от великите писатели на която и да е било епоха са били… меко казано, причудлива компания. Егоманиаци, луди, пияници – литературата познава всякакви ексцентрични титани на мисълта. Само че от време на време книги като „Как Пруст може да промени живота ви“ (изд. „Евролайт Груп“) събуждат у теб искрено съжаление, че не си видял с очите си някой от въпросните титани и не си имал възможността не само да ги четеш, но и да ги чуеш.

В началото заглавието ми прозвуча толкова абсурдно, че беше просто задължително да разбера за какво става въпрос. Не че оспорвам способността на Пруст да променя животи, просто асоциациите със self-help четивата не ми се връзваха с името му. Повечето глави са като извадени от задължителния репертоар на книгите за личностно самоусъвършенстване: „Как да си добър приятел“, „Как да сме щастливи в любовта“, „Как да не прахосваме времето си“… Е, ако „Как Пруст може да промени живота ви“ се води селф хелп, то това е най-изтънченият селф хелп, на който някога можете да попаднете.

Книгата смесва истории от живота на Пруст (тази за срещата му с Джеймс Джойс е безценна), анализ на творчеството му, доста цитати и много точни философски разсъждения от автора Ален де Ботон. Не се плашете обаче, книгата изобщо не е суха, даже напротив – изключително увлекателна, вдъхновяваща и изискана, написана без излишна помпозност или претенциозност, каквато името на Марсел Пруст може би внушава. А тривиалните заглавия на главите са подвеждащи – като читател се вълнувах, защото никога не можех да бъда сигурна в каква посока ще ме отведе мисълта на Де Ботон и Пруст.

Ален де Ботон има тънко чувство за хумор; на места деликатно и с блестяща точност иронизира автора на „По следите на изгубеното време“ и превръща книгата не само в Marcel Proustодухотворяващо, но и в изключително забавно четиво. Както Де Ботон сам отбелязва, кой би искал живота на Пруст? „Никаква физическа сила, не можел да играе тенис, нито да кара кану, не печелел пари, нямал деца, не се радвал на уважение, с изключение единствено в края на живота си, когато вече сериозно се разболял, за да изпитва каквото и да е удоволствие от него.“ Колкото и да е велик сега френският писател, приживе не се е радвал на особен успех в което и да е поприще. Тогава откъде накъде можем да извлечем от него съвети за това как да живеем, ще се запитате? Е, истината е, че благодарение на Де Ботон открих колко фин (физически, духовно и интелектуално) човек е бил Пруст. Способността му да открива вълнуваща история дори и у най-сивите и обикновени лица на света, както и да преценява до съвършенство характерите на хората, го превръща в ценен учител.

Макар моите любими глави да са „Как да страдаме с удоволствие“ и „Как да изразяваме чувствата си“, препоръчвам най-вече „Как да оставим книгите“. Провокация към отдадените читатели, която отправя редица мъдри предупреждения за идолопоклонничеството и вредата от безкритичното четене, и е задължителна за всеки, който се занимава професионално с книги, независимо в каква област.

„Тъй като четенето за нас е подтик, чиито магически ключове са отворили портите към дълбоко скритите пространства в нас, в които не сме знаели как да влезем, ролята му в нашия живот е благотворна. Но от друга страна, става опасно, когато, вместо да ни събуди за собствен живот на ума, четенето замества това лично усилие, когато истината не ни се струва вече идеал, който може да се осъществи чрез вътрешния процес на собствената ни мисъл, а е нещо по-скоро материално, поставено някъде сред книгите, подобно на меда, който е готов вече за употреба, и е нужно просто да се пресегнем до лавицата на библиотеката, да вземем книгата и пасивно да консумираме написаното в нея, в пълна немара на тялото и духа.“

Истината  е, че не е необходимо да сте чели Пруст и дори да се интересувате от личността му с фанатичния плам на изследователите на творчеството му, за да оцените чистото интелектуално удоволствие, което представлява „Как Пруст може да промени живота ви“. Книгата е истинско съкровище и би се харесала на всеки, в една или друга степен изкушен от литературата. Адмирации към екипа, който е решил да я представи на българските читатели.

[ + ]