Няколко дни поред вкъщи цитирам „Както казва Капка…“, „Както пише Капка…“. Петгодишната Ема учудено ме гледа с книгата и ме пита: „Каква Капка? Тук си пише съвсем ясно „Ло-ла“. Не можеш ли да четеш!“
И е съвсем права. Не бива да гледаме на „Секс, мусака и революции“ (изд. „Труд“) като на книга на политическата журналистка Капка Тодорова и да се възмущаваме като баби на мегдана в Любимец: „Срамотно е да пише за таквиз неща!“. И сериозните журналисти имат право да пишат лековати текстове. Даже го правят много по-добре от вечно несериозните.
Но, от друга страна, не се заблуждавайте, че Лола е новата Наталия Кобилкина и че „Секс, мусака и революции“ ще ви научи само, че „мъжът иска от жената 70 неща – мусака и 69“.
Дори и за няколко реда да се заблудите, че думите на Лола наистина са словоизлияния на скучаеща майка, която прави революции единствено във фейсбук и оставя детето си на най-добрата бавачка – телевизията, бързо ще разберете, че грешите. Защото между шегите за маникюр, френска любов и памперси (светата троица в женския свят) се прокрадват саркастични забележки за цялото ни общество, за тесногръдието ни като хора и за безумния свят, в който живеем. Затова клишето е вярно – в тази книга всеки намира по нещо за себе си. С две думи, тя е като кутия бонбони асорти – има и по-горчивки, и по-сладникави, а дори и пияни вишни.
Но и да е искала да бъде лековата във фейлетоните си, авторката не е успяла да скрие интелекта си. Най-хубавите шеги в тази книга са невидими за очите на масовия читател. Само за да се опитате да ги откриете си заслужава да прочетете „Секс, мусака и революции“.
И ако подходим чисто психоаналитично към Лола Монтескьо, ще видим, че дори в алтер егото си Капка Тодорова е амбивалентна. От една страна тя е Лола Монтес – прочута красавица и танцьорка, любовница на не един владетел от XIX век, но и Шарл дьо Монтескьо – виден политолог и признат за един от бащите на съвременната социология. Всъщност Капка Тодорова е точно Лола Монтескьо – от една страна е сериозен журналист, интервюирала известни държавници (дали им е била любовница не си признава), но от друга е жена, която не се колебае да разкрие малките си провали и да се самоиронизира.
Да умееш да се надсмиваш над себе си е човешкото качество, което най-силно буди възхитата ми.
Възхищавам се на Лола за смелостта да загърби сериозния си журналистически имидж и да хвърли ръкавицата с една привидно лековата, но дълбоко разсмиваща книга.
Възхищавам й се, че когато си позволиха без разрешение да препубликуват нейни фейлетони, тя дори успя да осъди „интернет крадците“ (аз си мислех, че у нас те са недосегаеми).
Щях да забравя… възхищавам й се най-вече за смелостта да зададе екзистенциалния въпрос дали Крисчън Грей хвърля боклука. Това силно ме тревожи, а също и какъв точно дезинфектант използва за тези десетки секс играчки – антибактериален, на спиртна основа, атиалергичен, с парабени, с ароматизатори или някакъв хай класа биоразградим.
Още едно ревю за Лола можете да прочетете в „Книголандия“.
