Започнах да чета „Любовта е сборна касетка” заради огромната си слабост към музиката. Не се поколебах да я купя, но това се дължи и на факта, че авторът й, Роб Шефийлд, работи в американското издание на „Rolling Stone“ и често пише ревюта за албумите на любимите ми банди. Не бях сигурна какво ще открия, но тръгнах по пътеката, която Шефийлд беше осеял с десетки плейлисти, представляващи сборните касетки от различни моменти от живота му.
Истината е, че не слушах нито една от отбелязаните песни, докато четях. Страхувах се, че мога напълно да се потопя в една прекрасна любов на Роб, която завършва с изненадваща смърт. Влюбих се в главната героиня Рене и в нейния дух, но се опасявах, че ако я опозная, ще ми липсва повече накрая, когато умира за секунди пред очите на съпруга си.
„Любовта е сборна касетка” е истинска история за живота и прекрасния брак на Рене и Роб, които пеят непрестанно, докато пътуват по непознати пътища. Това е историята за любовта на двама души, които често си се представят като синт-поп дует, и които търсят музика по онзи начин, който вече ни е почти непознат. Книгата разказва за времената, когато настъпва ерата на сборните касетки, дебненето на класациите по радиoстанциите, записването на любимите парчета и моментите, в които ги споделяме с любимите хора.
Макар да акцентира на това как Роб се опитва да се справи с мисълта, че вече е вдовец, че е загубил най-важното в живота си – половината от неговия синт-поп дует, авторът и главен герой печели симпатиите с чувството си за хумор. Историята може да звучи прекалено банално (мъж, загубил жена си, се опитва да я преживее, като пише книга), но ако сте от онези музикални души, които тайно са правили сборни касетки, за да ги подарят на някого, ще я оцените. Защото музиката е онова, което може да ни върне най-близките. Единственото, което трябва да направим, е да натиснем „Play” и да затворим очи.
Прочетете още ревютата на „Любовта е сборна касетка“ от Павлина и Алекс.
