Още след “Убийствено студена” (изд. „Софтпрес“) вече знаех, че съм безвъзвратно пристрастена към поредицата на Луиз Пени. Смятам се за доста претенциозен читател на криминални романи, тъй като не съм привърженик на този жанр, но тук намирам всичко, което бих очаквала от едно хубаво четиво – интригуващ сюжет, умело изградена криминална интрига и страхотна атмосфера, която можеш буквално да усетиш като звуци, аромати и картина.
Престъпленията и тяхното разследване са само кукичката, с помощта на която авторката изкусно води читателя. Тя деликатно навлиза в интимния свят на героите си, като разкрива различни страни на характера им чрез мислите и действията им и ги допълва с отраженията им през погледа на останалите персонажи. Най-ценното тук са полусенките, двойнствеността на човешката природа, в която доброто и злото постоянно съжителстват – слабостта на силния, ревността на обичащия, стремежа към притежание у привидно щедрия и благодетелния.
Луиз Пени свободно използва богати на символи традиции, чрез които подсилва въздействието на сюжета. Месец април, когато обичайно се отбелязва възкресението на Христос, е време на събуждане и надежда, но и на борба със студенината и мрака на зимата, които още не са отстъпили напълно. Пролетта е непредсказуема, трудно можеш да назовеш опасността, което дебне през “Жестокият месец”:
Не всичко, което се връща към живот, трябва да се съживи.
Като че ли за да прогонят безпокойствието, което носи новият сезон, жителите на Трите бора решават да се разсеят със спиритически сеанс, и то точно на Разпети петък. Пансионът на Габри обаче се оказва “твърде щастливо” място за загадъчната гостенка – медиумът Изидор Блаватски, и сеансът се премества в зловещото имение “Хадли”. Това мрачно, изпълнено с прокоба място, където се разиграваха голяма част от драматичните събития в “Убийствено студена”, сякаш въплъщава злото и лошите помисли, “прогонени”от идиличното ежедневие на селцето Трите бора.
Мисията по разваляне на проклятието завършва неочаквано трагично с внезапната смърт на Мадлен по време на втория сеанс. Непосредствената причина е разрив на сърцето, но намереното количество ефедрин в кръвта й говори за предумишлено убийство. Кой е способен да замисли и осъществи престъпление срещу един от най-слънчевите и ведри хора в селото?
Както може да се очаква, разплитането на мистерията ще се падне отново на брилянтния инспектор Гамаш. За да разреши случая, той трябва не просто да установи фактите, но и да се потопи в личните истории на замесените лица, за да стигне до корена на злото. Междувременно той самият си има достатъчно неприятности – случаят “Арно” не е забравен и някой има интерес да го възкреси точно сега. Враговете на инспектора не подбират средствата, а предателите, както често се случва, са на една ръка разстояние.
“Жестокият месец” е роман за силата на чувствата, за опасността, скрита в негативните емоции, с които уж успешно сме се преборили, като сме заровили някъде дълбоко в сърцата си. Добротата не е някаква даденост на характера. Тя може да бъде запазена само чрез осъзнаване и излекуване на травмите, получени през годините. Не е също и етикет, който околните слагат на определени постъпки. Добротата изисква пределна честност, за да не се превърне в завеса, зад която се крият призраци от миналото.
Сигурна съм, че поредицата за разследванията на инспектор Гамаш вече има много фенове сред българските читатели, и малко им завиждам, че тепърва ще се потопят в поредната увлекателна история с жителите на Трите бора, които, струва ми се, сякаш вече лично познавам. “Жестокият месец” на български език впечатлява отново със страхотна корица, достойна да събуди колекционерски страсти, и чудесен превод на Марин Загорчев, който прави четенето леко и пристрастяващо.
Очаквайте „Жестокият месец“ по книжарниците в първите дни на февруари!
Прочетете ревюто на Димитър Аврамов за първата книга от поредицата. Рия Найденова също писа за нея като гост на Христо Блажев в „Книголандия“. Още отзиви можете да намерите при „Книгозавър“ и в „На по книга, две“.
