Всеки път, когато започвам нова книга от поредицата за разследванията на инспектор Гамаш, се убеждавам, че Луиз Пени не е просто авторка на криминални мистерии, а сериозна писателка, която подбира и разработва много задълбочено темите си. Тя го доказва за пореден път с „Измамна светлина“ (изд. „Софтпрес“) – може би най-личната й книга от седемте, издадени на български език.
След Квебек се завръщаме в идиличното селце Трите бора, чиято спокойна атмосфера винаги крие изненади. Първата самостоятелна изложба на Клара Мороу е напът да я изтръгне от самотата на ателието и да я изведе извън орбитата на съпруга й, спрямо когото винаги е заемала второстепенна позиция.
Но времето, в което художничката може да се наслади на бляскавия си успех, е твърде кратко. На следващата сутрин в градината й е открит труп на непозната жена в яркочервена рокля. Сред кръга на заподозрените се оказват видни фигури от квебекския арт елит. В същото време на местопрестъплението е намерена следа, която насочва инспектор Гамаш към Организацията на анонимните алкохолици. За да открие убиеца, инспекторът трябва да разбере доколко истинска и дълбока може да е промяната у човек, наранил много хора в миналото.
Отговорът се намира в една от двете общности – тази на анонимните алкохолици и на обитателите на света на изкуството. Привидно те са съвсем различни – едните се занимават със спасяване на човешки души, докато другите се къпят в блясък и слава. Ходът на разследването, обаче, разкрива нелицеприятната страна на артистичния свят – вътрешно той е разяден от завист и амбиция, а стремежът към успех на всяка цена тласка множество съдби към бездната на отчаянието.
„Измамна светлина“ е история за битката с вътрешните демони, за смирението, което трябва да дойде от осъзнаване на собственото ни несъвършенство. Понякога зад добрите намерения стоят недотам чисти мотиви, а непреодолимото желание да получиш опрощение може да се окаже умело прикрито отмъщение.
Темата за противоречивостта на човешката душа преминава през цялата поредица, но в този роман придобива особено личен израз. Луиз Пени споделя в предговора, че това е една от книгите, по които й е било най-трудно да работи. В продължение на 14 години писателката страда от алкохолизъм и твърде добре познава тежката битка с пристрастяването, която оставя рани и белези за цял живот.
…първо трябва да открием себе си. Защото някъде по пътя сме се изгубили. Лутаме се без цел и посока, объркани и замаяни от алкохол и наркотици. И все повече се отдалечаваме от истинската си същност. Ала някои успяват да намерят обратния път и да се върнат.
В „Отровни думи“ се впечатлих именно от майсторски построената криминална интрига, която буквално спираше дъха, а „Сенки в снега“ ме смая с мащабността на замисъла и наситения исторически фон. В композиционно отношение усетих седмата книга като връщане назад. Личният момент в романа е най-силната му страна, но и негова слабост. Той обсебва твърде голяма част от историята и като че ли измества центъра на тежестта, а на места действието губи фокус.
Независимо от малките пропуски, които отбелязах за себе си, „Измамна светлина“ ме развълнува и трогна с проникновеното разбиране за човешкото падение и изстраданата вяра, че дори след най-тежкото изпитание винаги има надежда да намериш спокойно местенце. На припек.
Предлагаме ви и откъс от „Измамна светлина“. В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Романите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“ и „Сенки в снега“.
Можете да поръчате книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
