Преди седмица влязох в любимата ми квартална книжарница и направих нещо нетипично – реших, че ще попитам книжарката за препоръка и ще взема каквото ми каже. Щом обаче посочи към „Лято край Брега на светулките“ (изд. „Хермес“) от Джени Хейл, за миг се разколебах. Не е заглавие, към което сама бих посегнала, но нали това беше целта на упражнението – да изляза от книжната си зона на комфорт. Предвид факта, че прочетох книгата и сега пиша това ревю, колко пък да съм била права да се мръщя…
Хали се връща заeдно с близките си в любимото си място от детството – имението „Звездна светлина“ на плажа на Светулките (съвсем истинско място във Флорида), което принадлежи на леля ѝ и чичо ѝ. Поводът обаче не е приятен. Леля ѝ е починала наскоро, а чичо ѝ е съкрушен и се нуждае от подкрепа. Неотлъчно до Хали в тези тежки дни е и най-добрият ѝ приятел Бен – същият човек, с когото като малка е тичала по плажа.
Докато прекарва време със семейството си край Брега на светулките, Хали се опитва да осмисли и ексцентричното последно желание на леля си – за да получи наследството си, тя трябва да изпълни списък с цели, който е написала, когато е била дете. Отначало с нежелание, тя все пак се съобразява с волята на леля си и постепенно разбира много неща за себе си, леля си, Бен и живота като цяло.
Помните ли онези сладникави романтични филми, които някога даваха по канала Hallmark? Именно на тях ми напомни романът на Джени Хейл. Изгледаш ли няколко поред, доскучават и започват да си приличат, но на правилния интервал от време са като мехлем за душата. Героите в „Лято край Брега на светулките“ са безкрайно симпатични, бързо им ставаш съпричастен и се надяваш да си получат щастливия край. Противно на очакванията ми, списъкът не е в центъра на сюжета, а по-скоро само се прокрадва тук-таме, за да даде тласък на историята, без изобщо да става въпрос за фанатичен стремеж към неговото изпълняване. Любовната история също не е обсебила твърде много от страниците, а е черешката на тортата от личностно развитие.
Макар Хали да е очевидната главна героиня, през цялото време имах усещането, че всъщност не тя, а любимата ѝ леля Клара е сърцето на историята. За възрастната дама научаваме изрично от спомените на близките ѝ, обаче авторката е успяла да предаде наистина умело как един човек може да продължи да живее чрез любимите си хора. Хареса ми и че можеш да опознаеш някого дори само по това как е повлиял върху живота на другите.
Колкото и да ми беше неприятно да чета отначало за огромната загуба на едно семейство, предвид случващото се по света в момента, една мисъл се закотви в главата ми. Не е задължително краят на един добре изживян живот да е драма – може да бъде и повод да положим още малко усилие да го водим така, че когато и да се обърнем назад, да сме свободни да си кажем какъв чудесен живот сме имали.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20q4 при завършване на поръчката си.
