Първите стъпки в света на книгите остават завинаги вплетени в спомените ни за детството. Многократно разгръщаните страници, героите, на които сме се възхищавали, историите, разпалващи детското ни въображение са част от порастването ни. Екипът на „Аз чета“ споделя с вас любимите си детски книги.
Мила Ташева
„Не съм сигурна коя е била любимата ми детска книга, когато бях дете, защото от момента, в който се запалих по книгите в трети клас до днес чета ужасно безразборно – единия ден детска книжка с картинки, на другия любовен роман (уж скришом), на третия нещо съвсем различно. Най-ярки са спомените ми от „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ на Луси Монтгомъри. Даде ми я най-добрата ми приятелка Веси и двете я четяхме непрекъснато, едва изтърпяхме, докато излязат всички части. Анн беше червенокоса, луничава, с чувство за драматизъм и с глава в облаците. Ужасно исках да приличам на нея, но май и до ден днешен го докарвам повече на най-близката й приятелка Даяна, с румени бузи и черни плитки. Пак Веси ми беше дала и „Конникът без глава“, която и до днес ми е много любима, ако и да я намирам една идея твърде захаросана и романтична. Но тогава ми се струваше нещо абсолютно невероятно, заради нея исках да отида в Дивия запад, въпреки че ми обясняваха, че момичетата не могат да са ловци на мустанги. „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен беше първата книга, която ме разплака, а сега редовно препрочитам „Хвърчащата класна стая„ на Ерих Кестнер.
Славена Маринова
„Най-любимата ми детска книжка и тази, за която имам първи мой реален спомен е „Лече Буболече” на Георги Авгарски, изданието от 1986г. Знаех я дума по дума, обожавах картинките, книжката още си я пазя. По-малкият ми брат я беше научил само слушайки мен, само където при него Лече Буболече-то звучеше като Ече Бече.
Следва поредицата за Татко Барба. 
Обожавах всяко едно превъплъщение на барбароните – как приемат формата на фламинго или стълбище, за да спасят хората от пожар; правят клетка, за да хванат в нея опасен звяр. Едни причудливи цветни добри същества, винаги готови да помогнат. Любимци ми бяха Барбалена, защото обича книгите, и Барбалячо, защото е черен и рошав.
„Тайната градина” на Франсис Бърнет – мрачен английски замък, ключ за скрита врата, нови приятелства, тайнствена градина, любов към природата, удоволствието от това да възродиш нещо със собствените си ръце и да се грижиш за друг освен за себе си.“
Лора Филипова
„Любимата ми детска книга беше „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”. 
Тези три необикновени човечета ме привличаха неустоимо, а особено очарована бях от Мъхеста брада, който можеше да прави чай от боровинките в брадата си. Фактът, че пътуваха накъдето си поискат с авто-фургона на Маншон, за детското ми „аз“ беше символ на абсолютната свобода. Нямам спомен тогава да съм обърнала внимание на екологичния елемент в книгата, но когато я препрочетох миналата година останах приятно изненадана.
През последните няколко години гледам да не си признавам, но сега ще го направя – като дете много обичах и романите за индианци! В представите ми печената меча лапа и досега е върховен деликатес, макар никога да не съм го опитвала.“
Милена Трендафилова
„Матилда“ неизменно е книга, която може да развихри въображението на всяко дете, а и книга, която със сигурност се чете на един дъх. Признавам, че до голяма степен се олицетворявам с главната героиня и това е една от основните причини именно тази книга да ми е най-любима, защото също като Матилда поглъщах де що видя за четене у дома още от 5-годишна. Изключително живописните илюстрации на Куентин Блейк и хитроумните бели на главната героиня Матилда се запечатаха завинаги в ума ми. Препрочитам си „Матилда“ редовно и никога не ми омръзва!“
Габи Кожухарова
„Хрониките на Спайдъруик„
е поредица, която постоянно препрочитах като малка. Хващах петте книжки и ги изгълтвах за отрицателно време, даже накрая ги бях научила наизуст, но продължаваха да ми бъдат все така интересни. От дете страшно много обичам свръхестествените истории, а „Хрониките на Спайдъруик“ изобилстват от митологични създания, феи и чудовища. Имаше и немалко зловещи моменти, което още повече ме запленяваше.“
Павлина Радославова
„Най-любимата ми книга като дете беше не една, а няколко тома Андерсенови приказки. Ужасно много обичах да си ги препрочитам и да прерисувам кориците. Тези истории бяха толкова магически и в същото време толкова увлекателни, че можех да ги преживявам отново и отново. Отделно от това имах на касетки „Снежната кралица“ и „Оле Затвори очички“, които знаех почти наизуст. Години по-късно, когато посетих родината на Андерсен, си дадох сметка, че тези книги са едни от първите ми уроци по „състрадание и съчувствие“, към вглеждане в детайлите около нас и „влизане в обувките“ на човека до нас. Урок, който определено е важен, независимо дали си дете или възрастен!“
„Алиса в чизми“ също попита разни книжни хора за техните любими детски книги. А кои са вашите?
