Всеки, който е влюбен или някога е бил, си е задавал въпроси като: Има ли вечна любов? Кога обичта става навик? Колко трае любовта? Както всяко друго нещо в човешката природа, и чувствата сигурно имат свой жизнен цикъл, годност. Те се раждат, бушуват и в един момент просто се променят, независимо от субективните фактори, отслабват и накрая… изчезват. И според Фредерик Бегбеде “Любовта трае три години”, след които не страдаме, а “изстудяваме шампанското”, за да отпразнуваме раздялата.
Героят от първите три романа на Бегбеде Марк Мароние, известен френски писател и бохем, също като автора, се опитва да убеди приятелите, познатите, целия свят и самия себе си, че любовта трае три години и няма схема, в която това да се промени. Парижанинът достига до този извод след проваления си брак с красивата Ан, за което не знае дали да се радва или да страда, затова решава просто да пие.
“Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели.” и дори да сте женен от 40 години, трябва да признаете, че е вярно, твърди Марк в момент на алкохолно отчаяние. Според него “рецептата да ти стане по-добре” в подобен момент се корени в честото повтаряне на трите фрази “Щастието не съществува”, “Любовта е невъзможна”, “Нищо няма значение”.
Тези мисли го крепят, докато не среща “голямата” любов, която, разбира се, не е съпругата му. Станала причина за развода му, Алис – “висок, див щраус, който скрива глава веднага щом усети опасност”, както я определя той, напълно преобръща живота му. Любовната история с Алис, която все още е женена за друг, го кара да преосмисли теорията си за 3-годишната продължителност на щастието в една връзка.
И както във всяко истинско изкуство, авторът оставя голяма възможност на читателя за проекция на собствените си мисли, емоции и преживявания в историята на едно споделено, но може би обречено влюбване. Защото “най-фантастичното на живота е, че той продължава”, вероятно и след третата година, загатва в отворен финал Бегбеде.
