Маги Халваджиян е едно от най-популярните имена в България, но има ли част от него, която не познаваме? Как започва житейският му път и кое го отвежда към шоубизнеса? Как се гради кариера, изпълнена с толкова разнообразни дейности? Кои са хората, които споделят трудностите и успехите с него и какви уроци е научил през годините? На тези и още много въпроси отговаря автобиографията му „Без реклами“ (изд. „СофтПрес“). Книгата, написана в съавторство със сценариста и режисьор Влади Априлов, беше публикувана в началото на ноември, а на 23.11 от 19:00 ч. ще се състои официалната ѝ премиера в Once Upon A Time Biblioteka.
През изминалата седмица в специална пресконференция, организирана от издателите, успешният продуцент и бизнесмен разказа повече за работата по книгата книгата. Вижте какво сподели.
Как започна всичко?
Влади Априлов: В един прекрасен есенен ден отидох при Маги с идеята, че трябва да разкаже за живота си в книга. Смятахме, че ще приключим за около месец-два… Оттогава минаха две години. Оказа се, че не е лесно, защото Маги подходи с огромна отговорност. Върна се в началото на своя живот, до първите съзнателни спомени, дори и преди това – до историята на неговия род. По едно време се притеснихме, защото вървяхме към 1500 страници, но накрая успяхме да се съберем в 540, което също не е малко.
Това е книга за един изключителен живот, пълен с невероятни подробности, пълен с емоция, с истории, взаимоотношения, драматични моменти. Аз пиша вече 40 години, но за първи път издавам – благодарение на Маги, такова нещо. И съм горд, че успяхме да проектираме този живот в съответната епоха. Когато отвориш книгата, тръгваш с едно малко момче, потапяш се в едно отминало време, преминаваш през света на нашето детство – любимите ни филми, книги, телевизионни програми. Отиваш заедно с него в Москва. Връщаш се тук в безумните години на казармата. Изведнъж идва промяната, бумът на потреблението, започва търговията. А после стартира историята на българския телевизионен шоубизнес.
През погледа на Маги виждаме всичко това – първите клипове на поп певците, първи телевизионни предавания, конкуренция, договори, взаимоотношения, всичко е тук – в една книга, която четеш на един дъх, гарнирана с прекрасни разсъждения за професионализма, за мотивацията, за това какво ни липсва понякога. И най-вече за това, че когато човек преследва мечтите си и когато има ясна визия какви са те, нещата се случват, както се случи и тази книга.
Маги Халваджиян: Истината е, че правихме всичко в малкото ни свободно време между другите проекти и затова отне две години. Хората, които вече са я прочели, идват и ми казват как са я приключили за ден и половина, за два дни… И аз се чувствам като майка ми, която готви денонощно, а ние го изяждаме за две минути. Сега аз съм в тази роля – ние две години писахме книга, а тя се чете за два дни. Но всъщност това е комплимент, защото, когато не можеш да оставиш една книга, докато не я прочетеш, това значи, че е разказана леко. А за мен това е много важно, защото цял живот се занимавам с разказване на истории под една или друга форма. Дали ще е предаване, сериал, филм… За мен на първо място винаги е зрителят или читателят. Много колеги разбират изкуството като нещо, което е само за шепа избрани, елитарно. Аз разбирам, че каквото и да се прави, то е за масовата публика и трябва да достигне до максимално много хора.
Въпреки това не приех веднага идеята на Влади. Спомням си, че първо му казах: „Да не съм умрял, че ще пишем биография?“ Не бях сигурен дали сега е моментът, но Влади каза: „Дай поне да я започнем сега. Ще напишем за два-три месеца историята до момента. И ако не ти хареса, няма да я издаваме.“ Аз се съгласих… и така две години.
Как протече съвместната ви работа?
Маги Халваджиян: Ние винаги си измисляме наш метод на работа, прокарваме нови пътища за всичко, което правим. Влади беше структурирал епохите и въпросите и понеже знае много неща, знае къде е интересното, ме беше насочил в тази посока с въпроси. Сядахме с един диктофон, той задаваше въпросите, аз говорех дълго и продължително, както обикновено. След това всичко се транскрибираше, материалът отиваше при Влади, който го обработваше, пращаше го на мен, аз го обработвах и му го връщах и отново и отново си го разменяхме.
Беше много странен процес, защото всичко ставаше на парчета. Аз получавам нещо, чета го, провокирам се сам, сещам се за нещо друго, добавям… В това време Влади работи по следващата част и в един момент стана много разбъркано. Забравяхме дали сме разказали за това или онова, връщахме се назад, за да проверим… голямо приключение. Беше ми много забавно, което е една от причините да се захвана изобщо. Не бях правил подобно нещо, а обичам да работя по нови проекти. Това ме провокира и зарежда. И ми беше много интересно.
На моменти беше и емоционално. Тъкмо когато я приключихме, имаше едно голямо празненство вкъщи. На него дойдоха хора, за които допреди малко съм писал в книгата, но не съм ги виждал много отдавна. И започнах да ги прегръщам и да ги целувам, защото досега съм живял с тях в книгата и съм си спомнял за общи моменти отпреди 30 години. Те бяха леко озадачени. (смее се)
Много ми хареса това пътуване назад във времето, защото е едно да разказваш пред приятели или да даваш интервю, съвсем различно е, когато се заровиш надълбоко. Започват да излизат подробности, детайли, спомени. Звънях на много хора за дати, за да си припомня точната последователност в по-натоварените периоди. Нямам навика да си водя бележки, защото всичко при мен е много динамично и нищо не ми се струва толкова важно, че да го запиша. Само след няколко часа ще бъда при следващия също толкова важен и интересен проект… Затова и никога не ми е хрумвало да си записвам или да си водя дневници, например.
Някой друг чете ли ръкописа освен Влади?
Маги Халваджиян: Не. Аз така процедирам и на работа – никога не позволявам някой да види нещо преди да е завършено. Това ми е метод на работа още от снимането на реклами. Човек, който не е в бранша, трудно може да си представи финалния продукт, ако види груб монтаж, например. И рискувам да създам лошо впечатление на клиента си, когато му представя недовършен продукт. Поради тази причина никога не съм си позволявал да давам за гледане сурови материали. Не го направих и с тази книга. Дори Кремена съвсем скоро я прочете.
Имаше ли нещо, което ви беше трудно да разкажете?
Маги Халваджиян: Да, най-трудното нещо за цялото семейство беше смъртта на баща ми – тя остави отпечатък върху всички ни, защото беше нелепа, внезапна… Не съм си мислил да не влиза в книгата, винаги съм вярвал, че тази история трябва да бъде вътре, но това е частта, която все още кара сърцето ми да се свива, когато минавам през текста. Защото е дълбоко емоционално преживяване. Знам, че това може би ми е помогнало да стана човека, който съм, защото трябваше много рано да се справя с всичко. Въпреки това предпочитам нищо да не съм направил в живота си, но баща ми да е жив и досега. Това е много болезнена тема за нашето семейство, но смятам, че я разказахме добре в книгата.
Редакторът Димитър Риков спомена в началото, че сте приемали всички насоки и съвети по време на редакцията. Щом приемате съвети, давате ли такива в книгата?
Маги Халваджиян: Много, дори такива, които никой не иска. (смее се)
Влади Априлов: Те не са под формата на съвети или размахване на пръст. Обръщаме внимание на всичко, което е в момента – липсата на вяра, на толерантност, на морал и професионализъм. Маги има мнение по всички тези въпроси, споделя го и който има желание, може да извлече съвет от написаното.
В това динамично ежедневие имате ли време за четене и има ли книги или автори, които ви вдъхновяват?
Маги Халваджиян: В последно време не ми остава време да седна, да разтворя една книгата и да се концентрирам, за да я прочета спокойно. Но когато съм на почивка, задължително чета и най-вече биографии. Любимата ми е на Ричард Брансън (изд. AMG).
Казахте, че в началото сте имали почти 1500 страници материал. Какво остана в онези 1000, които отпаднаха?
Маги Халваджиян: Пропуснахме историите с „лошите хора“. Всички се сблъскваме с такива, но аз не ги коментирам, защото не искам тонът на книгата да става негативен. Нямаше как да включим и всички интересни истории от работата през годините, защото обемът щеше да стане много голям. Но след някоя и друга година може да се върна към тях и да сглобим още едни 570 страници. (смее се)
Влади Априлов: Не сме включвали и жълти или провокативни теми, защото целта на книгата не е да се провокира. Целта беше хората да видят Магърдич Халваджиян в огромната му цялост – от ранното детство, пътят му, превратностите… Не се хвалим в книгата, а разказваме… Живеем в общество, в което липсва разказването на истории, липсва хубавият разказ. Някой да започне една история, друг да се сети за друга и да допълни… Изкарваме гръмки заглавия, всички съвременни автори, журналисти, сценаристи търсят сензацията, голямото заглавие, а разказът липсва.
И да – това е книга за 70% от популярните личности в момента – Слави Трифонов, Лили Иванова, Димитър Рачков, Софи Маринова, Азис. Ще прочетем за предаванията, които Маги е правил. Но преди всичко ще намерим един интересен разказ, пълен с емоции.
След пресконференцията вечерта премина към VIP премиерата на автобиографията „Без реклами“. Главният редактор на издателство „СофтПрес“ Димитър Риков проведе първото по рода си Книжно шоу на Маги, по време на което авторът беше предизвикан да разкаже любопитни моменти от книгата пред гостите. Гвоздеят на програмата беше изненада и за самия Халваджиян. Вдъхновени от една история в биографията, издателите му връчиха първата награда за телевизия в България. Концепцията за това отличие хрумва на Маги и Влади преди много години и дори измислят дизайн, но идеята така и не получава реализация. Трогателният жест беше високо оценен от двамата автори, а кой знае – може дори да се окаже началото на още един успешен проект за българския шоубизнес.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
Снимки към публикацията: Невена Рикова и издателство „СофтПрес“
