Писателят Майкъл Роуботъм даде интервю за блога lizlovesbooks.com по повод излизането на романа „На живот и смърт“ с меки корици във Великобритания и Австралия. Романът беше отличен с наградата Златен кинжал за 2015 − най-престижното отличие в криминалния жанр. Връчва се от Асоциацията на криминалните автори на Великобритания от 1955 г.
На българския пазар книгата ще излезе на 13 октомври.
Разкажете ни какво ви вдъхнови за създаването на „На живот и смърт“ и неговите герои.
Романът е вдъхновен от действителен случай на бягство от затвора отпреди двайсет години, когато осъждан два пъти за убийство мъж на име Тони Ланигън избягал от затвора вечерта преди освобождаването си. Никой не го е виждал оттогава и много хора твърдят, че вероятно е убит, но аз винаги съм бил любопитен за неговото бягство. Години наред прехвърлях идеята в главата си, флиртувах със завръзката, но така и не успявах да си отговоря на въпроса „защо“. Накрая се спрях на варианта с банковия обир и изчезналите милиони. Истинската причина Оуди да избяга от затвора ден преди освобождаването си обаче не са милионите…
Освен брилянтни герои романът ви има и изключителна атмосфера. Трудно ли е за един писател да балансира между двете?
Доста плашеща перспектива е да пишеш за непознато място. Живял съм и съм работил в САЩ, но винаги по крайбрежието. Има една приказка, че „Тексас е отделна държава“, и тя не е лъжа. Не става дума просто за размера на щата, а за храната, хората, историята. Веднъж видях табела „Не омазвай Тексас“ и до ден днешен не мога да разбера дали е било призив за разделно събиране на боклука, или заплаха.
Прекарах няколко седмици в „щата със самотната звезда“, проучвах местата, седях в баровете, говорех си с местните и карах по пътищата. През това време се срещнах с надзиратели, надзорници, ловци на глави, стриптийзьорки, заместник-шерифи и един областен прокурор.
Освен това месеци наред слушах аудиокниги от автори като Кормак Маккарти, Джеймс Лий Бърк и Филип Майер, за да хвана ритъма на езика и да се потопя в атмосферата на мястото.
Майкъл Роуботъм и Дж.К. Роулинг на церемонията за връчването на наградите на британската Асоциация на киримналните писатели. Роулинг бе първата, която поздрави победителя Роуботъм, с когото бяха номинирани в една категория.
Създаването на достоверни герои е различен процес, но те трябва да са живи и пълнокръвни първо в моето въображение, преди да съм сигурен, че читателят ще повярва в тях. Моето мото, моята мантра, моята крайна цел като автор се свежда до няколко прости думи: НАКАРАЙ ГИ ДА ИМ ПУКА.
Оуди е страхотен образ, изпълнен с нюанси на сивото. Промени ли се историята му, докато пишехте, или се придържахте към първоначалния си план?
Не планирам края на книгите си предварително. Първоначално мислех по-голямата част от действието в „На живот и смърт“ да се развива в затвора, но вместо това началото на романа стана бягството на Оуди. Знаех, че сюжетът ще включва обир, изчезнали милиони и любовна история, но нямах идея как ще свърши всичко и дали Оуди ще оцелее. Исках да създам история с душа и сърце, която да носи духа на „Изкуплението Шоушенк“.
Как успявате винаги да поднесете нещо ново и различно на читателите си?
Мисля, че много криминални писатели създават определени герои и после ги движат като шахматни фигури. Може да имат страхотни истории, но всяка следваща книга ужасно прилича на предишната. Заклел съм се никога да не пиша една и съща книга два пъти. Ето защо често сменям гледната точка, местата и разказвачите в романите си. Така самият аз не се отегчавам. Надявам се, че читателите ми се доверяват достатъчно и знаят, че всеки път ще ги запознавам с нови герои и ще ги водя на различни места.
Какво четете, когато не пишете?
Имам доста разнообразни вкусове, но все пак внимателно подбирам какво чета. Винаги се опитвам да прочета книгите, около които се шуми, тези, за които всички говорят. Чета и заглавия, които получават положителни ревюта или литературни награди. Странното е, че всъщност не чета много криминалета или трилъри, освен ако не са много, много качествени.
Кои писатели ви вдъхновяваха, докато растяхте?
Едно име изпъква измежду всички – на брилянтния Рей Бредбъри. Открих творчеството му, когато бях на около дванайсет. Не всичките му книги можеха да се открият в Австралия, затова му написах писмо и го адресирах „До господин Рей Бредбъри, случайна къща* в Ню Йорк“, дори не помня дали сложих марка на плика. Три месеца по-късно се прибрах от училище и на кухненската маса ме очакваше колет, в който намерих трите книги на Бредбъри, липсващи в Австралия, и писмо от този велик автор. В него казваше колко е трогнат и развълнуван, че има толкова млад почитател от толкова далечно кътче на света. Рей Бредбъри е причината да поискам да стана писател.
Роуботъм е cpeд нaй-пoпyляpнитe aвтopи нa пcиxoтpилъpи в cвeтa. Бившият paзcлeдвaщ жypнaлиcт e пpeвeждaн нa 24 eзиĸa и e двyĸpaтeн нocитeл нa нaгpaдaтa „Heд Keли“ зa ĸpиминaлнa ĸнигa нa гoдинaтa.
Πpeз 1986 г. зaминaвa зa Лoндoн, ĸъдeтo paбoти ĸaтo peпopтep и cъpeдaĸтop зa paзлични бpитaнcĸи вecтници, вĸлючитeлнo и зa Тhе Маіl оn Ѕundау, ĸъдeтo ocтaвa дo 1993 г. Cътpyдничи ĸaтo „пиcaтeл в cянĸa“ нa peдицa извecтни личнocти в oблacттa нa изĸycтвoтo, пoлитиĸaтa, cпopтa и вoeннoтo дeлo. Двaнaйceт oт тeзи „aвтoбиoгpaфии“ cтaвaт бecтceлъp зaглaвия нa Ѕundау Тіmеѕ. Πpeз 1996 г. ce вpъщa в Aвcтpaлия и ce oтдaвa изцялo нa пиcaнe. Чacт oт pъĸoпиca нa дeбютния мy poмaн Тhе Ѕuѕресt cтaвa пpeдмeт нa oжecтoчeн тъpг нa Лoндoнcĸия ĸнижeн пaнaиp пpeз 2002 г. Kнигaтa e пpeвeдeнa нa 22 eзиĸa и пpoдaвa пoвeчe oт 1 млн. ĸoпия пo цeлия cвят.
* Игра на думи с името на издателство Random House, което се превежда като „случайна къща“.
