„А първите изречения при добрите книги са като конете в родеото. Никога не е ясно как точно ще те хвърлят и дали няма да те стъпчат с копита, докато помощниците притичват на арената.“
Как се разказва за книга, която искаш да споделяш, a не просто да обсъдиш? Как се разказва за любовта, когато тя става единствено за чувстване, не просто за приказване? Как се пресъздава история, чието перо създава магия на всяка страница? Но „…ако можеше да се разкаже, нямаше да е написано“, нали?
„Малката светица и портокалите“ (изд. „Хермес“) е придихание, миг безвремие. Едно малко бижу, сякаш извадено от колекционерската съкровищница на Александър Секулов. Проза от нов тип или всъщност история без аналог? Кому е нужно да поставя в рамки нещо красиво, когато е нужно просто да му се наслади с всичките си сетива? Адмирации и за чудесното оформление на книгата, което само допълва това усещане.
Романът е интригуващ, завладяващ – или ще се влюбите от пръв поглед, или ще се разминете с него като слънцето и луната. Докато действието препуска през Италия, Франция, Германия, Холандия и къде ли още не, читателят става все по-нетърпелив за още и още истории. „Малката светица и портокалите“ трябва да се чете или на един дъх, или бавно и с благодарност. А най-добре, щом веднъж е прочетена, да бъде разлистена отново – за да се препишат всички онези великолепни цитати като:
Тъмното и тяло бе като море, което не спира да шепти имената на любимите си удавници. Вълните приемаха, обгръщаха и отнасяха мъжете в ежедневния си ритуал на забравата. Крушението бе песен, която те изпълняваха съсредоточено и тържествено в нелепото си очакване за спасение.
Тя беше сянката, която правеше въздуха видим, а светлината – благодатна.
Когато се възстанови и изправи на крака, Леополд прочете в очите ѝ, че оттук нататък краят на любовта никога няма да я изненадва така катастрофално. Прочете, че оттук нататък тя самата ще бъде край на любовта.
По стил „Малката светица и портокалите“ напомня на Маркес и е категорично високата литература, която може да се очаква от Секулов и с която сме свикнали от предишни негови творби като „Гравьор на сънища“. Тук няма дори една излишна буква и всяка дума носи смисъл, стига да искаш да го откриеш. Не знам дали книгата е История на изчезването, каквото е подзаглавието, но мога да кажа със сигурност, че за мен бе История на намирането. Намерих красота, намерих обич – към изкуството, към онова, което те кара да твориш, да оставяш следа след себе си.
И дори да нямате нужда от напълно необходими неща като портокали със сребърна кора, лъжичка за ябълкови мигове, кутийка за въздишки с двойно дъно, хранителница за дим или черупки от пеещи рачета, намерете няколко пунктуално преброени часа, за да почувствате тази книга, пълна с любов. Измълчете я, а после я споделете с любим човек, защото „светът е само повод за въображението, нещата стават видими само когато са гледани от двама души едновременно“…
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
