Покрай новата екранизация на „Малки жени“ реших отново да посегна към обичаната, но малко позабравена детска класика. Винаги е интересно да препрочетеш любима книга след много години. Никога не знаеш дали няма да останеш леко разочарован, или все още ще те омагьосва. За мое щастие, „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът ми донесе същото удоволствие както преди, макар и да забелязах неща, които някога са ми убягнали.
Сестрите Марч – Мег, Джо, Бет и Ейми пленяват читателя от самото начало. Техните радости и мъки ти стават близки и въпреки че книгата е писана преди около сто и шейсет години, тя звучи все така актуално. По пътя към съзряването всяко от момичетата ще се сблъска с борбата със собствените недостатъци и ще стане по-силна. Обеднялото, но гордо семейство Марч цени труда и доброто сърце повече от всичко друго и майката успява да предаде тези уроци на своите дъщери.
Красивата и добра Мег, която е на шестнайсет години, мечтае за по-хубави дрехи и луксозен живот, но сама открива, че външният блясък често е лъжлив. Джо е едва година по-малка – тя е дейна, копнее за независимост и да бъде писателка. Именно в нейния образ Луиза Мей Олкът влага най-много от своите черти. Джо се запознава със съседа Лари – момчето, което ще се превърне в неразделна част от семейство Марч. Следва четиринайсетгодишната Бет, която е срамежлива, но изключително грижовна. И най-малката сестра, тринайсетгодишната Ейми, която е много суетна и се бори с тази си слабост.
„Малки жени“ проследява отделни случки от живота на момичетата на семейство Марч в рамките на една година. Щастливи моменти, смях и болка изпъстрят ежедневието на сестрите и макар да са леко старомодни, темите за истинското приятелство, прошката, любовта към семейството и дори дрязгите, характерни за братята и сестрите, продължават да са значими. Разбира се, онова, което не ми беше направила впечатление преди, е християнският елемент, вплетен в поуките на майката, отправени към дъщерите ѝ, но предвид епохата, неговото присъствие е съвсем нормално.
Къщата, в която Луиза Мей Олкът пише „Малки жени“ (снимка: Louisamayalcott.org)
Ако решите да гледате филма, то имайте предвид, че новият от 2019 година е обхванал събитията от „Малки жени“ и продължението „Добри съпруги“, чието действие се развива три години по-късно. Ето защо, ако сте от хората, които предпочитат първо да прочетат книгата, то тогава непременно се запознайте с двата романа. Екранизацията също е великолепна и горещо ви я препоръчвам. Очаквано, между адаптацията и първоизточника има известни разлики, които няма да разкривам, за да не ви разваля удоволствието.
Мога обаче да споделя, че във филма са залегнали доста силни феминистични послания за независимостта и ролята на жената в обществото. Спокойно, поднесени са страхотно. Сърша Ронан е съвършена в ролята на Джо, а Мерил Стрийп се превъплъщава блестящо в образа на старата леля Марч. Изненадах се да видя Ема Уотсън като романтичната Мег, която не беше феминистката в историята.
„Малки жени“ е прекрасен роман за малки и големи. Сега е идеалният момент да го подарите на своето дете, а после заедно да изгледате филма.
Не пропускайте и ревюто на Валентина Маринова за романа.
Трейлър на филма можете да гледате тук:
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
