Прочетох „Малки големи неща“ (изд. „Ciela“) бавно. Не защото ми е доскучавала или не съм се интересувала от развръзката, даже напротив – до последно се вълнувах какво ще се случи с главните герои и дали ще се справят с изпитанията, на които са подложени. Същевременно, на моменти имах нужда да спра. Емоционалното въздействие и неочакваните разкрития за реалността, пред която понякога съм си затваряла очите, бяха като отрезвяващ шамар. Тогава оставях романа на Джоди Пико за малко – за да размишлявам и да се подготвя за предстоящите обрати.
„Малки големи неща“ разказва историята на Рут Джеферсън – отдадена на професията си акушерка с над 20 години опит, завършила „Йейл“. Рут е единствената чернокожа жена в болницата, в която работи, но сякаш се е вписала чудесно сред белите – притежава техния акцент, домът ѝ се намира в техния квартал и се е откъснала от света, който майка ѝ и сестра ѝ Адиса все още обитават. Тя е и чудесна медицинска сестра, посвещаващо цялото си внимание на родилките под нейната грижа. Идеалният ѝ живот обаче се преобръща, когато в болницата постъпва семейство Бауер. При опита ѝ да се погрижи за новородения им син Рут среща неочаквано агресивна реакция и е отстранена от кабинета. По-късно открива бележка в картона на детето, с която Бауер изрично забраняват на чернокож персонал да докосва новороденото.
Рут е шокирана и наранена и приема бележката лично въпреки уверенията на колегите ѝ, че нищо особено не се е случило. Поради липсата на достатъчно сестри и възникнал спешен случай обаче те остава сама с бебето за няколко минути. Точно в този момент то получава животозастрашаваща криза. Акушерката е изправена пред дилема – да докосне детето, за да спаси живота му, рискувайки работата си и следователно бъдещето на сина си Едисън, или да не предприема нищо, потъпквайки вярванията си и клетвата си на медицинска сестра. Независимо от решението ѝ, новороденото умира.
Опечалените Търк и Брит Бауер подемат съдебно дело за убийство срещу Рут, убедени, че тя е допринесла за смъртта на сина им, водена от омраза. Акушерката губи всичко – отстранена е от работа, белите ѝ приятели се отдръпват от нея, заплашва я затвор. За пръв път от години Рут отваря очите си за истината: расизмът е реален и я заобикаля навсякъде, тя просто е избирала да не му обръща внимание. Изведнъж обаче забелязва знаците – как белите винаги се отнасят с подозрение към нея, как има повече опит от белите акушерки, но те са получили полагащото ѝ се повишение, как майка ѝ все още слугува на бяло семейство и как Рут е направила всичко възможно да напусне „света на черните“, но всъщност никога не е била напълно приета в този на белите и сама не е разбирала колко огорчение и гняв е таяла в себе си.
Джоди Пико (снимка: Deborah Feingold)
„Малки големи неща“ обаче не е роман само за Рут Джеферсън. В сюжета се намесва Кенеди – адвокатка от „Обществена защита“, решена да оправдае акушерката. Тя от самото начало заявява на Рут: „Не намесвай цвета на кожата си в случая, той няма нищо общо“. Впоследствие Кенеди започва да изпитва все по-голяма привързаност към клиентката си и също преминава през личен момент на проглеждане относно расизма. Още по-лошо – тя разбира, че всъщност е постъпвала като расистка, без нито да го е осъзнавала, нито да го е желала.
Впечатлих се, че Пико не пренебрегва и гледната точка на семейство Бауер. Те не са просто белите антагонисти, които съдят чернокожата сестра. Както на всички останали персонажи в романа, на тях също е даден глас и възможност да се променят. Цели глави са посветени на мирогледа им, личната им история и извора на омразата им към всеки, който не е бял. Търк и Брит са част от група бели супремасисти и неонацисти, плашещо слели се с общeството. Вместо да вършат хулигански прояви и да демонстрират расистско отношение, те са си поставили маска на нормалност – обличат костюми, криещи свастиките по телата им, представят се за обикновени хора и никой не би предположил, че са изпълнени с ненавист към онези, чийто външен вид се различава от техния. Главите с тяхно участие не са лесни за приемане, но допринасят за многото нюанси на романа.
Делото въвлича и още редица второстепенни герои, всеки със своята съдба и осмисляне на това какво е расизъм. В крайна сметка обаче съдът трябва да реши – виновна ли е Рут, или не?
Заглавието на книгата описва истинското постижение на Пико – да разкрие малките и големите прояви на расизъм. Малките откриваме в решението на охраната на супермаркета да провери чантата точно на черния клиент, а големите – в забраната на родители чернокожо медицинско лице да помогне на детето им. Пико разкрива, че расизмът не е явна проява на обиди или насилие – редовно се натъкваме на него в ежедневието си и най-често не усещаме, че самите ние го упражняваме. Особено силно се оприличих с Кенеди, която винаги се притеснява дали не се държи расистски и всячески се старае да покаже, че „не вижда цвят“. Развитието, което образът на адвокатката претърпява, е огромно – осъзнаването, че Е расистка именно заради добронамерените си действия, я разтърсва и променя.
Иска ми се да кажа още толкова много за „Малки големи неща“. Най-впечатляващата черта на целия роман, която държа да изтъкна, е колко силна обич към близките си и какъв разтърсващ гняв към „другите“ изпитват всички главни герои. В частност Рут, Търк и Брит са изпълнени с любов към семейството си и с ярост към обществото такова, каквото е, защото вярват, че то е причината семейството им да страда.
„Малки големи неща“ е един от най-възхитителните романи, до които се докоснах тази година. Да, той е емоционално тежък, но го намирам за изключително важен в свят, в който избираме да игнорираме сериозни теми като расизмa и подобно на Кенеди възкликваме: „Aз не виждам цвят“. Но цветовете са там, с пълната си гама от нюанси, и Пико прави всичко възможно да го разберем. И да, на моменти бях разтърсвана от осъзнаването, че „и аз не съм по-различна от Кенеди, и аз съм част от проблема“, но понякога всички имаме нужда точно от това.
Освен дълбоко емоционален „Малки големи неща“ е увлекателен и изпълнен с интригуващи странични истории. Убедена съм, че тепърва ще чуваме повече за него, особено на фона на задаващия се филмов проект, продуциран от Марк Плат (заради когото получихме „Ла Ла Ленд“) и с участието на актриси като Джулия Робъртс и Вайола Дейвис в главните роли – съответно Кенеди и Рут.
Прочетете и ревюто на Габи за „Десетият кръг“ от Джоди Пико.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
