Съвсем очаквано, след историческия успех на писателя Георги Господинов и книгата му „Времеубежище“ (изд. „Жанет 45“), се появиха и големите „критици“, които поставиха най-разнообразни оценки на творчеството и таланта на съвременния български писател. На 23 май, в навечерието на най-бъргарския празник, Господинов и Анджела Родел триумфираха на наградата Международен „Букър“.
Издателят на Георги Господинов и народен представител от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Манол Пейков излезе с декларация от парламентарната трибуна.
Публикуваме я без редакторска намеса.
Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги, дами и господа –
Късно вечерта на 23 май сред величествената гледка на Скай Гардън в Лондон, българският писател Георги Господинов и преводачката му на английски език Анджела Родел получиха Международен Букър за литература – навярно най-престижната световна литературна награда, съизмерима единствено с Нобеловата (която обаче се връчва за цялостно творчество, за разлика от Букър, която се дава за една-единствена книга).
В следващите няколко месеца „Времеубежище“ на Господинов ще заема лично, специално отделено за целта място в десетки хиляди книжарници на петте континента; и ако историческият прецедент е някакъв лакмус, тиражите на книгата в световен мащаб ще се покачат между 20 и 100 пъти.
Не просто месеци, а години наред Господинов ще бъде най-добрият, най-блестящият посланик на страната ни, хилядократно по-популярен и по-влиятелен от всички български политици и дипломати, взети заедно; хората по цял свят ще се смеят и ще страдат с неговите герои, а когато се спомене магическото име „България“, прочелите и харесалите книгите на Георги Господинов ще изпитват внезапна топлота, защото вместо с обичайните клишета, тиражирани на Запад по отношение на източноевропейците – наркотрафик, проституция, каналджийство, евтина работна ръка – те ще свързват страната ни с героите, идеите, думите и образите, прочетени в книгите на Господинов и загнездени в ума и сърцето им.
Изкуството и културата са меката сила на един народ. Те прокарват пътища там, където оръжията и парите не могат.
Като издател и спътник на Георги Господинов през последните 25 години съм пряк свидетел на неговия път. И трябва да ви призная, че успехите му – както и на почти всички негови колеги от литературната сфера – не само че са постигнати без н и к а к в а държавна подкрепа, но са се случили в ъ п р е к и бездействието, неадекватността и липсата на отношение на държавните ни институции по отношение на българската култура и изкуство.
Дами и господа народни представители –
Ние с вас имаме огромен дълг към българската култура.
Оркестрантите от Националното радио взимат заплати колкото чистачките във фоайето на радиото, а повечето служители на Министерството на културата – по-малко от касиерка в средно голям селски супермаркет.
България продължава да няма свой независим център за книгата, който да подкрепя издаването и промотирането на българска литература зад граница. И ако съседна Сърбия успява да издаде на чужди езици над 100 свои автори годишно, преводите на български художествени книги рядко минават 10 на година.
Сайтът на прочутата ни програма „Превод“, подкрепяща подобни издания – чийто бюджет за радост на всички ни скочи двойно миналата година – все още предлага на чуждестранните издатели входна страница на български език, на която не можеш да се регистрираш, ако нямаш български данъчен номер. Датата на обявяването на самата програма и нейният бюджет са непредсказуеми и се обявяват година за година и месец за месец.
Участията ни в ключовите световни книжни изложения, когато изобщо се случат, винаги са организирани в последния момент и са напълно лишени от визия и ясна цел.
Библиотечният фонд в страната е в огромното си количество безнадеждно остарял, а обновяването се случва крайно спорадично, без концепция и план.
Дами и господа, колеги –
Георги Господинов беше един от първите ни творци, заговорили за отваряне на врата не от България към света, а от света к ъ м България.
Той също така беше първият, който заговори за „спокойствието да бъдеш българин“.
Патриотизмът, колеги, не е истерия; той е спокойствие и съхраняване на личното достойнство – както твоето собствено, така и на отсрещния.
Да си патриот не означава да си татуираш Ботев и Левски на прасеца, да издигаш 100-метрови пилони с българското знаме и да извиваш кръшни хора всяка вечер около Народния театър.
Патриотизмът, приятели, е любов, а не агресия.
Да си патриот означава да обичаш езика си, да помагаш на съседите си, да създаваш около себе си острови на спокойствие и нормалност. За да може някой ден те да се слеят в материк. И всички да се чувстваме удобно и уютно в кожата си на българи.
Ако искаме да заемем достойното си място сред семейството на европейските народи, трябва да спрем да се обграждаме с бодливата тел на ксенофобията, с фиксациите по миналото си величие и с непробиваемите стени на „свещената“ ни национална валута.
Ако искаме успехът на Господинов да не бъде единично, случайно явление, а да се превърне в пъртина, по която да минат и други – трябва да издигнем българската култура на полагащото й се място и да я превърнем в национален приоритет.
Честит празник, честито чудо на езика, колеги. Благодаря ви за вниманието и спорна седмица.
