„Какъв по-сериозен израз на респект към творчеството на един писател от това, да го убият заради книгите му!”. На фона на актуалните събития и смразяващите терористични акции, разтърсили Европа и света напоследък, тези слова, произнесени преди години от един от най-безспорните нобелисти, звучат страшно. Като сбъднато пророчество. Но такава е мисията на големия творец – да предупреждава, да приканва към размисъл и самовглеждане. Да бичува насилието и да вдъхва кураж на добротворците.
Големият испано-перуански писател е роден на 28 март 1936 година в перуанския град Арекипа. Всепризнат е като жив класик на латиноамериканската проза и хроникьор на борбите срещу тираничните режими в страните от Южна Америка. Произведенията му са на границата между модернизма и постмодернизма, между интелектуалните игри с езика и измамно лекия хумор. Запазена марка на Варгас Льоса е полифоничното наслагване на фабули и изграждането на лабиринти във времето и пространството, а свръхупотребата на диалози е любимият му динамичен похват.
През 2010 г. му беше връчено най-авторитетното литературно отличие – Нобелова награда за литература, „за картографията на властовите структури и отчетливите образи на устойчивостта, бунта и погрома на индивида”. За радост на българските почитатели на Варгас Льоса, през 2013 г. у нас излязоха романите „Панталеон и посетителките“, „Литума в Андите“, „Кой уби Паломино Молеро?“ и „Мечтата на келта“. „Колибри” издаде и блестящата му есеистична книга „Цивилизация на зрелището“, която отстоява тезата, че е нелепо естествената човешка склонност към забавления да се третира като върховна ценност.
Най-новият роман на писателя, „Герой по неволя”, излиза на българския литературен пазар през февруари. Действието се развива в съвременно Перу. Твърди се, че това е най-оптимистичният му роман до този момент.
Марио Варгас Льоса посети България през 2013 г., за да бъде удостоен с почетната титла „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет. По време на своята академична реч той подчерта ролята на литературата за възпитанието на критично чувство и гражданска чувствителност:
„Четящите хора са много по-трудни за манипулиране. Литературата е опасност за режимите, които казват, че животът е добре устроен. А действителността никога няма да бъде добре устроена, никога няма да може да отговори на всички желания. Историята все още не е написана. Пишем я ние с всекидневните избори, които правим”.
Верен на обществената си роля, след атентата над редакцията на „Шарли Ебдо” във Франция Варгас Льоса даде изявление от трибуната на испанския вестник „Ел Паис”:
„Смятам, че Западът, Европа и целият свободен свят трябва да осъзнаят, че на тяхна собствена територия се води война, която трябва да бъде спечелена, ако не искаме варварството да подмени цивилизацията. Трагедията във Франция засяга всички ни и ни задължава да бъдем солидарни и сплотени”.
В нито една публикация за последния роман на Варгас Льоса (ИК „Колибри“) не се споменава името на преводача. Да не би нобелистът да е писал на български?