меланхоличен значи
да си есен.
всеки може да обича лятото.

Някои от вас вероятно познават Мария Василева покрай блога й „Разпилени парченца“. Преди около месец излезе и първата й книга с „по малко от всичко“ както сама я определя – „…малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ“. Поводът да си поговорим е софийската премиера на книгата.

Кой в наше време чете поезия? Необходима ли е тя?
Първата ми мисъл беше – романтиците! (смее се) Ако оставим шегата настрана обаче смятам, че всеки човек, който веднъж се е докоснал до поезията – в правилното време и форма за него, се влюбва в нея. За себе си открих красотата й с Емили Дикинсън и “Дори мечтата стига”.
Дали поезията е необходима… На мен лично, да. Внася някакво вълшебство в деня ми. Вдъхновява.

Как се роди идеята за книгата? Разкажи малко за това как точно избра кои „парченца“ да включиш в нея.
Идеята дойде от приятел, който се занимаваше с литература. Аз все казвах, че пиша съвсем аматьорски, той все отговаряше да спра да го повтарям. После друг приятел повярва в мен и в думите ми и някак от само себе си книгата започна да се случва… Любопитен факт е, че цялата история започна от един разказ – „17 септември” – и съвсем случайно книгата излезе точно на същата дата, година по-късно.
Колкото до парченцата… Това беше най-трудната и бавна част. Накрая избрах тези, чиито истории най-много харесвам за себе си, които са били най-близо до мен и към които искам да се връщам. Може би не е правилният подход, но книгата е по блога, а блогът е личен. Исках да предам същото усещане.

На какво има вкус „…малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ“?
На есен. И на младост, донякъде. На момиче, което все още има повече въпроси, отколкото отговори, което изследва света, хората, чувствата…

Ако трябва да се представиш пред някого с един от стиховете в книгата, то кой би бил той?
Първата част от книгата завършва с едно много мое стихотворение – „Автопортрет”. Но и стихотворението, с което започва – „… нещо без начало, но с край” чувствам много като себе си… От него дойде и заглавието на книгата всъщност.

В книгата ти твърде често се появява мотивът за „незапочнатото“, за „неслучването“ на нещата. За какво „неслучено“ нещо съжаляваш?
Затова как днес повечето ни любови са все малки и по средата между нищо и нещо. Затова, че някак сме се загубили за Голямата Любов, в която се влиза от раз, без бариери и хиляди „какво ако…“  Затова, че забравяме да се впускаме в любовта  „завинаги” – дори когато е само на намерение. И че всъщност културата ни, обществото ни карат да повярваме, че така е по-добре, че нищо не е и не може да е завинаги.

Какво четеш напоследък?
В момента „Изкуството да говорим пред другите”, за която научих от „Аз чета“ и е наистина страхотна книга. Веднага след нея искам да довърша автобиографията на Бенджамин Франклин и тази на Коко Шанел. Попрекалих с романите в последно време и сега разнообразявам малко :)

Имаш ли любим съвременен български поет? Цитирай негов/неин стих
Иванка Могилска и „Иначе казано”. Бих я цитирала от корица до корица.

„По големите легла разбира
кога любовта  свършва….“ ми е сред любимите.

Ти имаш доста популярен блог. Как според теб технологиите променят начина, по който четем (и пишем)? Би ли издала своя книга в различен от традиционния формат и защо (не)?
Не ни позволяват да забравяме. С фейсбук, туитър и блог лесно може да запаметяваш толкова много (ненужни) неща и емоции… И не знам това повече хубаво ли е или лошо. Колкото до издаване на книга в електронен формат – зависи от съдържанието. Ако е свързана с бизнес, примерно, да, разбира се. С художествената литература… имам чувството, че нещо се губи. Толкова време прекарваме пред екрана на компютрите и телефоните си, че ми се иска, когато четем нещо за удоволствие, то да е на хартия. Да правим разлика.

Какво си пожелаваш след излизането на първата ти книга? Мислиш ли вече за следваща?
Със сигурност не мисля за втора, поне не скоро. Колкото до пожеланията – много хора ми писаха, че се припознават в нея. Едно момче я купи за приятелката си и каза, че е най-чувственият подарък, който е правил. Такива неща си пожелавам – мили думи, които стоплят сърцето и ти казват „струвало си е”. А на себе си пожелавам повече събрани парченца щастие и любов и по-малко думи.

Представянето на „…малко ТОЙ, малко АЗ, малко НИЕ“ е довечера в 19 ч, в „Петното на Роршах“ на ул. „Христо Белчев“ 8А.