Тринайсет години след излизането на феноменалния роман „Крадецът на книги“ (изд. „Пергамент Прес“) вече почти бяхме изгубили надежда някога да прочетем нова книга от Маркъс Зюсак. През март обаче изневиделица ни сполетя новината за Bridge of Clay. Семейната сага за петимата братя Дънбар, смъртта на майка им, изоставянето от баща им и тайната на единия от тях – Клей, може и да е измъчила австралийския писател, но многобройните му фенове по цял свят едва ли се опасяват, че дългоочакваният му роман ще ги разочарова.
В свое интервю за Publisher’s Weekly Зюсак споделя, че е започнал да пише историята още когато е бил на двайсет години, но тогава не е имал достатъчно опит и е осъзнал, че тази книга все още не му е по-силите. По-късно се е изправил пред съвсем различно предизвикателство:
„Крадецът на книги“ ме изтощи повече, отколкото очаквах. Завършването ѝ беше толкова трудно и ме изцеди. Отне ми доста дълго време да започна Bridge of Clay, а и тогава не бях достатъчно готов.
Зюсак признава, че „Крадецът на книги“ е пожънала много по-голяма популярност, отколкото се е надявал. Разбира се, успехът води след себе си възможности за пътешествия и други немислими до момента преживявания, но „когато портите се разтворят толкова широко, през тях влиза и малко тъмнина“.
Ще се сблъскаш с повече лоши ревюта и читатели, които не харесват книгата ти и са готови с охота да ти го заявят. Това е част от работата на писателя. Винаги трябва да се питаш колко силно го искаш. Не се борех за прехраната си или нещо подобно, така че писането се превърна по-скоро в изпитание на волята. В крайна сметка просто вършиш това, което се изисква, предаваш се и отново ставаш себе си. Осъзнаваш, че задачата ти е да придадеш на книгата си облика, от който тя се нуждае. Когато сама поеме по пътя си, всеки има право на мнение.
На въпроса дали излизането на новия му роман е съпроводено от по-малко напрежение в сравнение с предишните, Зюсак споделя, че изживяването е все така съсипващо притеснително.
Би било нереалистично да кажа, че не е по-различно, защото знам, че този път много повече хора наблюдават и чакат. Знам, че има доста читатели, които искат да обикнат тази книга, и други, които наистина не искат да я обикнат. Ключът е в разбирането, че всичко това е нормално и каквото и да стане, земята ще продължи да се върти. За мен Bridge of Clay е най-важното нещо на света, но същевременно е и просто книга.
Bridge of Clay предлага на Зюсак още една възможност, която не му се е удавала досега – да бъде разказвач на аудиокнигата. Записите са го принудили да се отърси от навика си да чете бързо, да помисли за онези, които ще слушат гласа му, и времето, което им е нужно, за да възприемат чутото.
Хората, с които работех в Сидни, бяха фантастични – прекарахме една страхотна седмица и половина в четене. Когато си автор на книгата, познаваш всяка запетя и дума в нея, така че вероятността да допуснеш грешка е доста малка. Записахме последната част почти без пауза. […] Няма как да се върнеш назад и да презапишеш нещо, когато четеш с такава дълбочина на емоцията: не можеш да я възпроизведеш повторно. Беше толкова приятно изживяване. Страшно ми хареса.
За негово щастие, четенето на аудиокнигата му е помогнало да усети и развитието си като писател. Зюсак коментира, че когато препрочита „Крадецът на книги“, открива много части, за които си казва: „Това не биваше да го правя“. Когато обаче чете Bridge of Clay, не чувства неудобство по отношение на стила си, метафорите или езика. Знае, че сигурно след пет години перспективата му ще се е променила, но в момента е убеден, че тази книга е най-доброто, на което е способен.
Авторът разкрива и няколко любопитни детайла от кухнята на редакцията:
Най-голямата промяна в сравнение с „Крадецът на книги“ е едновременното издаване на книгата в няколко страни. […] Първо работех върху австралийското издание, после се прехвърлях на американското и после пак се връщах на австралийското. Австралийското и британското издание бяха идентични откъм коректури, но в самото началото и трите версии бяха различни. […] Важно е изданията да са в синхрон, ако изключим някои дребни езикови различия.
В САЩ Bridge of Clay е позиционирана на пазара като янг адълт роман, докато в някои страни „Крадецът на книги“ попада ту в юношеската, ту в по-зрялата възрастова категория. Маркъс Зюсак обаче заявява, че книгите, които обичаме, надхвърлят приписваните им категории. Въпреки това вълненията около последната му творба са пречупили леко призмата му:
Все още вярвам с цялото си сърце, че книгите надхвърлят етикетите, но Bridge of Clay е малко по-различна и следователно изисква малко повече от читателя. В никакъв случай не казвам, че тийнейджърите не могат да я четат, разбира се, че могат. Въпросът е в това, че обожавам екипа, с който работа, и не желаех да се прехвърлям в друг издателски отдел. Книгата е посветена на лоялността, така че исках да я публикувам заедно с колегите, които обичам. Попадането ѝ в YA импринта е отражение най-вече на това.
Що се отнася до един от най-често задаваните му въпроси, Зюсак е категоричен, че няма да напише продължение на „Крадецът на книги“, защото смята, че то би обезценило романа. За новата си творба обаче не е толкова сигурен:
Влиянието на „Илиада“ и „Одисея“ се усеща в Bridge of Clay. Имам чувството, че този роман – или поне писането му – беше войната, така че следващият може би ще представлява изследване на завръщането у дома. […] Наумил съм си и поне една нехудожествена книга. Радвам се, че вече съм в позиция да избирам накъде да поема.
Световната премиера на Bridge of Clay е насрочена за 9 октомври, а от „Пергамент Прес“ потвърдиха за „Аз чета“, че правата за романа вече са закупени и българските читатели ще могат да му се насладят през 2019 г.!
Не пропускайте ревютата ни за „Аутсайдерът“, „Да се биеш с Рубен Улф“, „Когато кучетата плачат“, „Аз съм пратеникът“ (тук и тук) и „Крадецът на книги“.
Снимка на публикацията: Michael Lionstar
