Руската народна приказка „Маша и мечокът“ (изд. „Софтпрес“), позната от моето детство, е преразказана от Светлана Курчубич Ружич. Авторката добавя свързващи елементи между анимационната и класическата героини, за да могат децата да разберат по-лесно защо двата образа са различни („Тя била пра-пра-пра-баба на днешната Маша…“). Докато следва оригиналния сюжет, писателката прави редица вметки, които да успокоят по-притеснителните деца – например, че мечокът не е лош, а самотен и затова държи Маша в плен. За мен лично тези допълнения са излишни и изкривяват ролята на приказките, но предполагам, че за малчуганите, на които са им спестявани класически приказни истории, подходът на Ружич ще е по-приемлив.
Илюстрациите на Ана Григориев са в познатия ни от „Магарешкатa кожа“, „Лешникотрошачката“ и „Магьосникът от Оз“ стил. Те подпомагат текста и дори в тях се улавя желанието на творците да приближат класическата Маша до анимационната, като омекотят образа на мечока и го отдалечат от страховития звяр, какъвто е в оригинала. Постигат го с тротинетката, с която звярът събира мед, с модното фишу на врата му, с шевната машина и дори дипломата на стената – все характерни за хората предмети, които разграничават животното от разумното същество.
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
