Животът е като река, която тече и ни отнася там, където трябва да бъдем. Там, където е истинското ни място. И много по-разумно е да се оставим на течението да ни покаже истинското ни аз, отколкото да се съпротивляваме и да се борим да станем някой друг…
Напоследък попадам на много хубави книги, с които споделяме приключения и вълнуващи моменти. Но произведение като „Мая, кралицата на Голямата река“ отдавна не бях срещала. Толкова вълнуващо, толкова вълшебно и същевременно реално – истински шедьовър, който всеки (независимо дали голям или малък) трябва да прочете.
Мая е красива сдържана малка госпожица, която живее в английски пансион. За нещастие, родителите й загиват нелепо, оставяйки зад гърба си огромно богатство и малкото тъжно момиченце. Мая е скромна, възпитана и с голямо въображение. Умее да открива красотата там, където другите не виждат нищо и копнее за приключения.
Настойникът на Мая – г-н Мъри решава да изпрати момичето в Манауш, Бразилия при роднини, пожелали да се грижат за нея и да й осигурят дом и семейство. Латинска Америка, река Амазонка… всичко звучи толкова ужасно за съученичките на момичето, виждащи навсякъде алигатори, анаконди и стотици други чудовища. Мая прочита в стара книга, че „Които смятат Амазонка за зелен ад, донасят собствените си предразсъдъци в тази удивителна земя. Дали някое място е рай или ад, зависи от самите нас“. Така девойчето решава, че ще вземе най-хубавото от непознатата земя в опит да открие истинското щастие.
На дългото пътуване до Бразилия Мая дели каюта с новата гувернантка на семейство Картър – госпожица Минтън. Тя е строга, странна, но и много умна. Привързала се към милото момиче, гувернантката всячески се опитва да й помага и да я предпазва – и от собствената й наивност, и от злобата на новото семейство, в което Мая попада.
Мечтаейки си за къща на брега на Амазонка с шарени кепенци и голяма веранда, с весели близначки и майка, ухаеща на лавандула, момичето попада в стерилен ад. Госпожа Картър е обсебена от мисълта за Англия и от ужаса, че може да се зарази от нещо. Къщата й се пръска непрекъснато с дезинфектанти и спрейове против насекоми, кепенците никога не се вдигат, а на трапезата не се сервира нищо, което не излиза от английска кутия. Господин Картър се оказва дребен мошеник със страст към стъклени очи, когото местните индианци ненавиждат. А близначките Беатрис и Гуендълин, които в мечтите си Мая обожествява… се оказват дебели свадливи завистливки, готови на всичко, за да унижат нещастното момиче.
Спасение от ада, в който попада, Мая търси в уроците на г-ца Минтън и в компанията на местните индианци, с коио тайно се сприятелява. Фъро, Тапи и Лила харесват момичето не само заради личните й качества, но и защото техният любимец Фин я цени.
Фин и Мая се срещат случайно. Разстроена, че няма да успее да гледа представлението на приятеля си Кловис (актьор, с когото се запознава на кораба към Бразилия) в театъра в Манауш, девойката решава да стигне дотам пеша, пресичайки опасните водни канали зад дома на семейство Картър. Решението на Мая е грешка, която може да коства живота й, ако внезапно не я открива момче с изрисувано лице. То я отвежда до Манауш и изчезва точно толкова безшумно, колкото се е появило.
Вероятно срещата не би била по-различна от всяка друга между изплашено момиче и уверено в себе си момче, ако в града не се появяват Гарваните. Трапууд и Лоу са частни детективи, крайно неприятни, които търсят сина на естествоизпитателя Бърнард Тавърнър. Бавно, но сигурно примката се заплита и Мая, Фин, госпожица Минтън, Кловис и ужасните Картърови се оказват въвлечени в събития, които ще променят живота им из основи.
Предателство, пожар, приятелство. Редки пеперуди и малко корабче в залив, индиански лекове и истинския живот в реката-море изграждат вълшебните картини, в които Мая, кралицата на Голямата река и нейните любими хора са готови да поемат напред към свободата и към правото си да бъдат истински щастливи. В земите на ксантите, в Англия или просто един до друг, независимо от времето и мястото. Защото там, където се чувстваш най-добре, там е домът.
Трудно е да пишеш за книгите, които са докоснали сърцето ти. Та как можеш да обясниш кое точно те е пленило, щом имаш на разположение цяла вселена? Всеки детайл, описан от Ева Ибътсън, попада на мястото си като парченце от пъзел, изграждайки образите на далечна Бразилия и на живота по Амазонка, тъй пленителни и за малкото момиче като Мая, а и за читателите. Върху природните красоти авторката е насложила умело с четката си щрихите на истинските хора – онези, които не се страхуват да защитават приятелите си, да се стремят да учат и да бъдат различни. А накрая е украсила всичко със заплетена история за стари замъци, тайнствени племена и чудновато пътешествие по реката – море… И макар книгата да няма нито един фантастичен герой, самата история е вълшебна по свой собствен начин!
Ако искате да ви опиша „Мая, кралицата на Голямата река“, не бих могла. Все едно да ме питате как се влюбих в граф Монте Кристо или в тримата мускетари, когато бях малка. Или защо обичам приключенията. Вероятно мечтите на всеки са различни, но желанието за пътешествия, за непознати земи и чудати култури, за нови приятели и щастлив край сякаш са общи за всички нас. А вселената на Ева Ибътсън е новото място, в което искам да се връщам отново и отново…като в зеления рай на Амазонка.
– See more at: http://old.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3326:eva&catid=3:review&Itemid=27#sthash.UEKGy4r8.dpuf
