„Не би трябвало да сме длъжни да слепваме счупеното, ако не желаем. Не е редно да сме длъжни да бъдем силни или смели, или изпълнени с надежда, или други подобни глупости. Мама винаги многозначително намеква, че няма нищо лошо да не си добре. Не го дължим на никой друг.“
През последния месец на вече изминалата 2017-а издателство „Millenium“ зарадваха феновете на американската писателка Дот Хъчисън с новия й роман. Първата й книга, издадена у нас – „Градината на пеперудите“, хем разкраси книжните ни рафтове, хем мощно разтърси съзнанията ни. „Майските рози“ има също толкова невъобразимо прелестна корица, колкото беше и предишната, така че спокойно можете да си ги наредите една до друга и да им се любувате, както обичам да правя и аз. Знам, че няма да изненадам никого, като кажа, че работата по външното оформление е на нашумелия напоследък дизайнер Живко Петров.
Адски се радвам, че от „Millenium“ са взели решението да представят първите две книги от трилогията така – едната в началото, а другата в края на годината. По този начин хем не ни заставиха да чакаме непоносимо дълго, хем не осакатиха тръпнещото чувство за нещо суперинтересно, което предстои да ни се случи напред във времето. Третата – The Summer Children („Децата на лятото“), ще излезе на световния пазар в края на май 2018 г. и се надявам скоро след това да я видим и у нас.
Отново се срещаме с вече познатите ни специални агенти на ФБР – Хановериан, Едисън и Рамирес – както и с главното действащо лице от първата част – Инара. Ясно е, че като част от поредица „Майските рози“ следва да е продължение на „Градината на пеперудите“, но всичко, свързано с момичетата или техните похитители, е съвсем ненатрапчиво и не разсейва от новата доза убийства. Просто книгите имат съществени за историите си допирни точки.
Главната героиня тук се казва Прия и е от индийско семейство. Преди пет години, когато е била само на дванайсет, е загубила сестра си и оттогава с майка й често сменят града, в който живеят. Връзката между двете им е изключително силна, запомняща се и важна за развитието на сюжета.
Все едно колко пъти ще се пречупят, двете винаги се вдигат една друга. Дешани е готова да улови парченцата, ако тя се разпадне.
Същите специални агенти на ФБР са участвали в разследването на случая на Чави и не спират да поддържат връзка с малката й сестра. Пет години по-късно става ясно, че животът на Прия също е в опасност. Пред вратата на дома й започват да пристигат букети с цветя, сами по себе си носещи белега на смъртта на всяка от предишните жертви на психопата, убил сестра й.
Пролет е, а убиецът, вилнеещ вече цели шестнайсет години, винаги се проявява по това време, отнемайки живота на някоя млада девойка. Местопрестъплението неизменно е в църква, в различен град или дори щат, а тялото на жертвата всеки път е покрито с китки. Цветята пред дома на Прия са синхронизирани по ред и вид с тези от убийствата. С всяка следваща пратка времето й изтича.
Както в първата част, и тук Дот Хъчисън пише на няколко нива. Имаме разказа на главната героиня, а също и поглед върху случващото се в живота на разследващите. Впечатляващото е, че този път авторката вмъква и откъси, представящи мислите на ужасяващия престъпник точно преди да извърши убийство. Тя вниква дълбоко в психологията на този тип, разголвайки болните му подбуди.
Хареса ми, че основният персонаж в романа отново е силна, борбена и положителна личност, въпреки че и тя има своите духовни падения. Тук се крие още една от важните задачи на книгата – да разберем в що за ужас може да се превърне емоционалното хранене и как да помогнем на човек с такъв проблем, ако ни се наложи.
Изключително се зарадвах на начина, по който се развиват събитията на финала, а също и на топлата приятелска връзка, която съществува между полицаите и момичетата от поверените им случаи. Не на последно място, красотата на изкуството отново има своята роля. Този път силно впечатление правят витражите и стъклописите в църквите. Замислете се колко такива сте виждали. Обещавам, че следващия път ще им обърнете повече внимание.
За финал, без абсолютно никакви угризения на съвестта мога да потвърдя, че съдържанието на „Майските рози“ отговаря на високите очаквания, поставени от чудната й корица. Дори да сте си я купили само защото ви е харесала на външен вид, знайте, че не сте се подлъгали. Струва си! Много.
